ВЕЧЕРЕН ПЪТ – стихове и визуална интерпретация на Велла Неделчева

ВЕЧЕРЕН ПЪТ

Затихнали са
облачета
горе
те ронят
капчици сълзи.

Шептят ли?

Не. Мълчат,
мълчат!
Сега е тихо!

Обгърнали
са своя път.
Заспиват
върху него,
помилвани
от трепет – лъч.

КОСМОС

Облачета крехки извисени,
бели, чудни като захарен памук
в космоса сте спрели
и красиви песнички
запели.

С капчици дъги сте ми oплели!
Чудни, чудни гами сте запели
от пречупените слънчеви лъчи.
Те милите, изпратени били
от космоса с магични светове
от тайни дълбини и пъстрят,
пъстрят светлини!

ДЪЖД

Потропа силно нещо…
Човек ли бе, или
сънувах сън?!

Отворих аз вратата
и що да видя!
В магия беше
всичко вън!

Летяха капчици крилати,
рисуваха житейски
приказки насън,

а горе, във небето,
летеше светлина
на лунен сърп.

ВЛАК

На път със влака
съм поела, шептейки
с развълнуван глас.

Очите ми поглеждат
като хризантеми,
запяват трепетно във час.

Велла Неделчева