ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ – стихотворения на Стоян Михайлов
УЧИТЕЛЯТ
на Петър Дънов
„Цял свят се прекланя пред мене,
а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.“
Алберт Айнщайн
Като бяла лястовица долетял,
факела в души добри разпали…
„Братята“ облече той в цвета си бял,
да са чисти като идеали!
„Паневритмия“ система изгради –
в хармонично тяло моделира…
„Пентаграм“, последва „Слънчеви лъчи“
с езерата рилски към Всемира!
Питаха го кой е, откъде е той –
с мисия каква е на Земята?
„Аз съм пратеник от Божия покой,
с мисия дойдох лъчисто свята!“
Като музикант на изповед пред вас
изпълнявам своята молитва…
Някой слуша ме, може би в захлас –
недоволен други ме подритва.
Трети, отначалото обезверен
моят тих спектакъл изостави…
Не упреквам! Всеки е с глава дарен,
с нея преценявя що да прави!
Моята цигулка с глас вълшебен пя –
Боже благородство тя разлива…
С мисия дошъл е всеки на света,
дарба да осъществи щастлива!
Бях аз гостенин приет в една страна
кичен със различни епитети…
„Боже мой прости ми, казвах в ранина,
с теб деня посрещам, да ми светиш!
Няма мрак, злини и няма неуред,
с Божията милост крачиш ли напред!
Добри и умни, честни, справедливи
щастливците сме сред плодили ниви“!
ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХА
на Цар Симеон Велики, или Черноризец Храбър
Той беше трети син на княз Бориса
далеч от трон за него отреден,
а ето че съдбата го ориса
за цар да е от Бог благословен!
Че беше учил в Цариград науки,
че бе духовно с Кръста подкован!
И нов Преслав, предлагаше му тука
по бащиния път широк мегдан!
Тресът се небосклоните съседни,
но храбро отстоява Симеон!
С Византия войните му победни
спояват църква и държавен трон!
С маджари, печенеги що се биха –
на север ги прогони той далеч…
Дори накрая сърбите склониха,
да кажат да, пред острия му меч!
При Ахелой, във битка страховита,
България победно тържествува!
Със нова територия добита,
в книжовност и просвета задомува!
Прие тя учениците свещени –
на царя те приеха щедростта…
Книжовни школи никнаха родени
славяните сближиха с мъдростта!
Страната по строежи закопняла
възправи църкви, пътища, дворци!
Любов заля Родината ни цяла –
просторът предоставен на творци!
И царят сам в просветата гореше –
с Йоана Златоуст се вглъбини…
Създаде сборници, в нощи твореше –
сам Черноризец Храбър в наши дни!
БЪЛГАРСКИЯТ БИСМАРК
на Стефан Стамболов
Когато чуем Стамболов
изтръпваме и се гордеем…
Той бе радетел наш за нов
път български, да преуспеем!
Закърмен още от дете
в идеите на свободата
проучва, пише и чете –
намира пътя си в борбата!
Трънлив, неравен беше той –
въстания, чужбина, кърви…
Но никога, като герой,
не се уплаши да е първи.
И срещна тоз лелеен миг –
свободна българска държава!
„По-лесно е да си войник,
отколкото да управляваш“.
Берлински договор тежи,
съединение проблемно…
На запад крал Милан кръжи
с амбицията си победна!
И тук, един достоен мъж
като скала държавник стана!
С премъдрост, разум неведнъж
спасява новата държава!
Европа шапка му свали,
Русия в пътя му застана…
Той мисия не провали –
прие го с темане султана!
Намеса? Акт предотвратен,
с компромис мъдър си протича…
Но тъмен заговор, платен,
Бисмарк – титана наш посича!
НО СТИГА МИ ТАЗИ НАГРАДА…
На Христо Ботев
Какво широко поетично чело,
какви бунтовно пламнали очи…
Войводата, снага изправил смело,
в предсмъртен час, със тръбен зов ечи!
От майка наследи с любов словата
и топли и тъй простичко разбрани…
Гнездо във тях бе свила красотата,
та тръпнещо заслушан все го мами.
А от бащата-даскал, друго нещо –
размах, непримиримост, висота!
Епохата на робството гореща,
тресяща барикада му избра!
Прегърна свободата и политна
да учи, да помага, да гори…
За свидната – Българията китна,
готов любов и младост да дари!
Отдаде силата си на перото –
„Будилник“, „Знаме“, огън стихове…
Но само пряко „хванат на хорото“
разбра, че там съдбата го зове!
Поведе смело лъвските юнаци –
целунаха те Козлодуйски бряг…
Посрещаха ги гръм и камънаци
и съдбината с крайцера „Варяг“.
Измъчени, самотни, обкръжени
посяха кости в скръбния Балкан…
Посечени, но с дух непобедени
на „Вола“ днес са символ увенчан!
Изпълни той молитвата последна –
в борбата кървава „си найде гроба“!
С надеждата пророческа прогледна,
„изгрява свобода накрай за роба!“
ОРЛИЦАТА В ПОЛЕТ
На Елисавета Багряна
„… и моята душа на чучулига,“
из стих. “Вик”, Елисавета Багряна
Следа остави ненаситна –
ненагледна, ненаживяна…
Сред хората в слова прелитна –
градинка и цветоизбрана.
И страстен порив я повежда
във ноти, думите да стори –
да пише вместо да говори!
Сърце потръпнало в надежда,
очите търсещи и будни –
куплети, като деви чудни
изприда в свиленова прежда!
И нищо че се лудо скита
семейно че гнездо „не свива“ –
с поезия „народна пита“,
е вече Свята самодива!
На свободата волна птица
и дух , народностно орисан
Багряна, нашата Светица
е път, с поезия изписан!
Що хули злостни си изпроси,
осъждана и обругана,
в житейския си път остана
тя книга, що четем и боси!
Звезда на тридесет езици –
всевластващ полет на орлица…
С напевите на гургулица
тя, като Жар за нас е Птица!
СЪС ИМЕТО „ПОЕТ НАРОДЕН“
на Иван Вазов
Закътан в скута южен на Балкана
ти Сопот Вазова с талант роди…
Той с творчеството цяло си остана
народна съвест в български води!
Описа езерата и горите –
земята ни във плодни широти…
Със птиците запели в равнините –
балканите с примамни висоти!
Раковски, Левски, Ботев не забрави –
чизмаря Кочо, Караджата смел…
„Под игото“, ни бисер той остави,
с Огнянова тоз български орел!
Обезсмърти далечната ни слава –
смелчаците от гордия април!
Окичи Шипка в песенна прослава
над ятагана с месеца прогнил.
Каква молитва за деца написа,
що разкази – до сълзи на очи…
Дори и в „Люляка ми замириса“,
талантът му все песенно звучи!
Общественик, поет, писател четен –
ваятел на безмерна широта…
Той възкачи с езика връх заветен,
за нас проправи друми към света!
СОЛУНСКИТЕ БРАТЯ
на св. св. Кирил и Методий
Въстанаха те срещу догмата нелепа
да властват три езика по света…
Във мисия се впрегнаха не лека –
посредственост да борят, суета!
Винени в богохулство и обида,
отдадоха сърца на свят копнеж…
И папата им бе накрай егида –
награда за достойния стремеж.
Славянските си братя надариха –
пробудиха духовната им свяст…
Със азбука накрай възнаградиха,
победна пред насилие и власт!
Последваха ги верни ученици,
не мигнаха им будните очи…
Що книжнина изписаха в редици
историята казва, не мълчи!
И златен век България въвежда
при покръстител Борис-Михаил!
Тъй кръста християнски ни отрежда
величие по пътя си разкрил!
ИСКРИЦАТА В МРАКА
на Паисий Хилендарски
Каква съдба не преживя Родино,
що в пътя си горчилка не изпи?
Със волята в гърди неустоима
на птицата с похвата се роди!
В безправен гнет ти времето течеше –
тиранът пиеше ти сетна кръв…
Монах, с перото ден и нощ не спеше
искрица да запали в мрака пръв!
Историята ни роди на свещи,
дали със факти беше най-правдив?
Тя с призив ни пробуждаше горещи –
духът ни български да литне жив!
Да знаем ний, че били сме могъщи
със трон и злато, кули и царе!
„История“ пробуди всяка къща –
гордей се българино все зове!
Зове за чест, достойнство и победа –
да се отърсим от наложен срам…
Че бил си, в бъдно смел прогледай
за български език, Родина, храм!
Паисий братко, памет вековита
със ръкописни странички от жар!
Хвала, наш светогорец упорити,
в тъмата изковал безценен дар!
Стоян Михайлов
