ВЕЛИКОТО НАСЛЕДСТВО НА ФИНИКИЙЦИТЕ – статия на Боян Балкански
Ханаан или Финикия – огромна следа в световната история
По време на почвено-мелиоративните проучвания на Напоителна система с язовири в голямата Аккарска равнина, източно от гр. Тартус, край древния град-държава Хамрит (Маратос) в Сирия, близо до брега на Средиземно море, се натъквам на неизвестни за мен могили. Да, могили, приличащи на тракийските! От кого, кога и защо са направени!?
Впоследствие въпросът ми намери своя отговор.
*
Около 3000 г. пр.Хр. ханаанските племена се настанили по днешните сирийски земи. Смесили се с живеещите там народи, а после придошли и други. Последвало обособяването им в градове държави по днешното сирийско и ливанско Средиземноморие – Арват, Триполи, Сидон (Сайда), Тир (основан около 2750 г. пр.Хр.), Библос (Жбейл), Берит (Бейрут) и др.
По-късно ханаанейците (корабостроителите), получили названието от гърците “финикийци” (“пурпурночервени”), са се разпрострели по островите на Средиземно море и по западното му крайбрежие.
Създали множество (предимно търговски) колонии – Кипър (в XII в. пр.Хр.) Корсика, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Майорка и Менорка. Основали на африканския бряг и Картаген през 814 г. пр.Хр. от заселници от Тир с огромно влияние в Магреб (предимно в днешните Мароко, Западна Сахара, Алжир и Тунис) и Испания.
*
Картаген! Разраснал се самостоятелно като търговска империя, той е имал огромни финансови средства, силна флота, голяма конница и бойни слонове – новост в бойното изкуство. Картаген е съществувал 7 века! Известен е с трите Пунически войни на картагенците (пуните) срещу Рим между 264 и 146 г. пр. Хр.
Руините на Картаген и (Х)амрит
Малките държавици се превърнали в центрове на световната търговия, през които преминавали керванни пътища в много посоки. Най-важни били маршрутите от Персийския залив до Индия, както и „благовонният (ароматният) път”, по който се превозвали всевъзможни пикантни подправки на огромни разстояния.
В различни периоди на многовековното си съществуване финикийците са били в добри отношения, съперници или врагове с хети, асирийци, персийци, гърци, римляни и други.
*
Финикийците са били народ с много висока духовна и материална култура. Те се славели със силно развито селско и горско стопанство, занаятчийство, търговия, изкусна дървообработка и технология на морското съдостроене.
Кедровите дървета от Ливанските планини са били желана стока за много страни. Финикийски дърводелци и дърворезбари участвали в строителството на храмове във Вавилон (в Месопотамия), Тива (в Египет) и Йерусалим.
Финикийците са създали и технология за производство на стъкло. Владеели са тайната на закаляването на желязото и получаването на сплави. Близо девет века, до началото на XXI век пр.Хр., те останали ненадминати в производството на медни и бронзови изделия.
Има предположения, че финикийците, като големи мореплаватели, са стъпвали на американския континент 2500 години преди Колумб. А около 600 г. пр.Хр. те осъществяват двегодишно плаване (с прекъсване през зимата) около Африка.
*
От множеството качествени стоки, които произвеждали и търгували, най-голяма слава придобива красивото багрилно вещество пурпур, добивано от разновидни раковини, обитаващи дъното на Средиземно море. При сложен процес на производство край брега на морето веществото поставяли в каци, след което получената маса размесвали с вода и я нагрявали. Тъканите пускали в горещия разтвор и по време на сушенето им те са придобивали нужния цвят.
Сега на мястото на древните бояджийници край брега на Средиземно море се издигат многометрови хълмове (могили) от раковини. С пурпурно оцветени одежди се обличали само състоятелните за това време хора. За хилядолетия пурпурът е бил символ за личности с високо обществено положение, като Хубавата Елена от Троя, египетската (от гръцки произход) царица Клеопатра (името й означава „бащина слава”), императори, царе, висши свещеници.
Именно заради пурпура и пурпурночервените тъкани, с които Ханаан се прославил из цялото Средиземноморие, ханаанейците са наречени “финикийци”.
*
Финикия се славела и с предмети от бита, а също така и с козметични средства. С особена почит се ползвал лазурният (небесносиният) камък. Много модни са били боядисаните в синьо клепачи.
Много гръцки градове възникнали на мястото на финикийските селища. Един от тях е Тарс в Киликия – древна област в Мала Азия, на брега на Средиземно море, днес в Южна Турция. Той е родно място на апостол Павел. Даже финикийски божества проникват в религията на съседи като града държава Угарит (в днешна Северозападна Сирия).
Красавицата Европа, една от героините на гръцките митове, с чието име е наименувана част от света (континентът Европа), се счита за дъщеря на финикийския владетел Агенор.
*
Финикийският език е древен семитски език от ханаанинската подгрупа, говорен във Финикия чак до Картаген (днес най-близък до арамейския и еврейския). Използва собствена азбука, смятана за най-старата фонетична азбука в света, от която произлизат еврейската, арабската, гръцката и техните „дъщерни” азбуки (латиницата, кирилицата, арменската азбука) и други.
Гърците приемат от финикийците паричните знаци, някои научни постижения (като Питагоровата теорема), философски възгледи (като Милетската философска школа), издигането на храмове и храмови статуи, изгарянето на благоуханни вещества при религиозни церемонии и отделни елементи в религиозните и митичните вярвания.
*
Финикийската цивилизация добива най-голям разцвет през 1200–800 г. пр.Хр. Част от финикийските поселения попадат под властта на Персия през 538 г. пр.Хр. Тогава западните колонии получават независимост и се обединяват с Картаген. А през 332 г. пр.Хр. Финикия е завладяна от Александър Македонски.
След смъртта на пълководеца, Финикия е част от елинистическото царство на Селеквидите, преди да падне под Римско владичество през I век пр.Хр и да бъде включена в провинция Сирия.
През 395 г. сл.Хр. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още след първите векове сл.Хр.
През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско население, потомци на които са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. Неслучайно и днес наследниците на арабизираното някога население край сирийското Средиземноморие все още са повечето бели (като европейци), а не слабо мургави като във вътрешността на страната.
Финикия! Величие с начало и край! На нашата планета няма вечни империи, мощни държави или съюзи. Въпреки различния период на съществуване – десетки, стотици или хиляди години, всяка от тях е преживяла своя мъчителен залез. Тази участ, след трихилядолетно съществуване, е имала и Финикия. Но нейното богато и огромно културно и материално наследство е прието от много други народи, част от което ползваме и днес.
с. Искрец, София
Боян Балкански
