Мая Цекова събира в няколко реда онова, което обществото често премълчава. Нейните афоризми са остри, точни и болезнено разпознаваеми — диагноза за властта, човека и времето, в което живеем. В тях има ирония, болка, сила и онзи вид честност, която не се продава на дребно.
ВЛАСТТА Е СМЕТИЩЕ – афоризми на Мая Цекова
Там, където играят много пари, мечтите се продават на дребно.
.
Всяко име тежи различно – изправените го носят леко.
.
По върховете търсеше приятели, а се спъна в себе си.
.
Разделен народ ражда безплодни времена.
.
Пролетното размразяване разкрива онова, което зимата прикрива.
.
В политиката най чистата истина е добре опакованата лъжа.
.
Светът е пълен с връзки и празен от близост.
.
Властта е сметище, в което боклукът се обявява за необходим
.
Усмивката е като Слънцето – не решава проблемите, но прави сенките по-поносими.
.
Всички искат кожата, малцина биха понесли зъбите.
.
С ножица край слагат слабите – силните със смисъл.
.
Късната любов е като Есен – уж знаеш, че идва Зима, но цветовете й те карат да забравиш.
.
Свят като цвят, но всеки го вижда различно, а политиците решават кой нюанс ще се вижда
.
На богатия всичко му блести, най-вече алчността.
.
Моралът на политика е като сянката по пладне – трудно се намира.
.
Този, който се мисли над закона, все го търси под него.
.
Докато се чудиш кой ти мъти водата, те вече са ти пресушили извора.
.
Влюбеният от пръв поглед след втория проглежда, но се прави на сляп.
.
Болката ръмжи жестоко, но аз ритам по-силно. Лъвицата не проси милост – тя воюва.
.
Хипократовата клетва мълчи, докато касата пее на всички езици.
Мая Цекова
