УРОЦИТЕ ПО ДОБРОТА НА ЯНА ВАСИЛЕВА-ЦУРИ И МАЛКАТА ЛЕА – ревю-рецензия на Людмила Данова
От усмивката до магията – уроците по доброта на Яна Василева – Цури и малката Леа
С Яна Василева се срещнахме във виртуалното пространство – в групите за хайку и апева. Покрай първия конкурс на моята страница, където тя спечели голямата награда (плакет), имах възможността да комуникирам с нея по-дълго. Направи ми впечатление лекотата в общуването ни, както и уважението и благодарността, с които бе изпълнено то.
Яна Василева – Цури е родена в Самоков, магистър по психология от ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград. Член е на Съюза на свободните писатели в България, на литературен клуб „Порив“ (Благоевград) и на Сдружението на писателите в Самоков. Автор е на осем книги със стихове, хайку и апева, като има издадени и два романа.
*
Поредицата за Леа е предназначена за деца и включва книгите „Усмивката на Леа“ (2020), „Леа + Перла“ (2022) и „М“ като магията на Леа“ (2025). Книгите се издават в Гърция и се разпространяват на български и гръцки език. Художник е Лиана Денезаки – писателка, илюстраторка и съоснователка на издателство Kitrino Patini, което публикува поредицата.
Именно върху тези детски книжки реших да се спра и да ги представя на широката аудитория, защото те впечатляват още от пръв поглед с външния си вид. Изданията са с твърди корици, гланцирана хартия, красив шрифт и невероятни илюстрации. Точно такива трябва да бъдат детските книги!
*
В „Усмивката на Леа“ авторката ни разказва за малко момиченце, което много обича балета, но е плахо в общуването с околните: „Говори само КОГАТО иска и само на КОГОТО иска.“
Постепенно обаче Леа разбира, че така не може да има приятели и че другите деца не желаят да си играят с нея. А е толкова интересно в детската градина или в класа по балет… С помощта на учителката, Леа се сприятелява с всички и вече не е намръщена и тъжна – напротив, на лицето ѝ грейва щастлива усмивка.
Чрез тази обикновена случка за едно срамежливо дете и чрез правилните ходове на възрастните, плахото момиченце засиява от щастие. Подкрепата към такива деца е от огромна важност, за да преодолеят успешно своята плахост.
*
Във втората книга, „Леа + Перла“, малката героиня се учи на отговорност и грижа към любимите играчки, защото към всичко, което обичаме, трябва да сме особено внимателни, иначе можем да го загубим.
*
В „М“ като магията на Леа“ нашето момиченце мечтае да стане магьосница. Но… Магията не се получава и Леа плаче, докато не научава, че истинското вълшебство не се крие в заклинанията и вълшебната пръчка, а в любовта и добротата.
На страниците на книгата малките читатели разбират заедно с героинята, че „вълшебната рецепта“ за сбъдване на мечтите е скрита в нещата и хората, които обичаме.
*
Книжките за Леа са вълшебни и учат, че с воля и постоянство всичко се постига. Без излишни думи авторката успява да покаже на децата важните неща от живота и да им вдъхне увереност, че всеки от тях е вселена от емоции. Тези различия спират да имат значение, когато усещаш другия със сърцето си.
Предполагам, че историите за Леа няма да спрат дотук и след време ще се появи нова книжка за поредната вечна истина, поднесена по подходящ начин. Препоръчвам поредицата с две ръце и пожелавам на Яна Василева – Цури да продължава да създава вълнуващи истории, които може би са вдъхновени от истински случки с нейните две дъщери.
Редактор на трите книги е Тодор Попов, рисунките са на Лиана Денезаки, а издателството е Kitrino Patini, Гърция.
Людмила Данова
