В ПАМЕТ НА ЯВОР ПЕРФАНОВ

1976 – 2025

В ТРИ РЕДА – импресии на Явор Перфанов

В три реда

Усещам въздуха, който дишам.

Виждам красивото и в незабележимите неща.

Радвам се на любовта на хората към мен и това значи, че имам всичко.

Явор Перфанов

02.05.2025 г., Г.Оряховица

Опората на цветята

Когато човек е ангажиран с изкарване на прехраната си. Или с това да не пропускат забавление. Или да се доказва тук и там. Той не забелязва много неща, които могат да му донесат хармония. И ако се случи срив, бързо пропада. И не му идва на ум да не гледа надолу. Тогава се оглежда. Вижда, че може да излезе от всичко това. И първото, което вижда е как с него изправят снага и цветята. Вложили цялата си красота в цъфтящите ѝ цветове. И това човекът не забравя. А го води напред. И му е опора.

Явор Перфанов

03.05.2025 г., Г. Оряховица🙂

*

Явор Перфанов

4 май в 17:52 

Подслоните на май

Ако имам нужда да чуя как птичето не може да скрие любовта си към деня и изпява своите чувства. Ако имам нужда да видя как цветето дарява всичко, което има на хората, за да радва очите им. Ако имам нужда да се изкъпя с вода, която единствена е допусната от земята да я целуне и да стисна по мъжки ръката на дъжда. Ако имам нужда да споделя нещо съкровено и не искам да бъда упрекнат в наивност. Тогава бих потърсил подслон в чудния месец май.

Явор Перфанов

04.05.2025 г., Г. Оряховица🙂

Явор Перфанов

*

5 май в 18:21

Писмото на дъжда

Отново е тук дъждът. Този път е дошъл със своя приятел вятъра. Хората затварят прозорците си. А и губят интерес да гледат навън. Сиво е. Облачно. Няма нищо, което да ги привлича. И ето, че няколко дъждовни капки почукват по стъклото. Дъждът започва да пише своя разказ. Вятърът редактира всяка негова дума. Колко малки капчици, а какви чувства разкрива с тях по гостоприемното стъкло на прозореца. Любов. Обич. Приятелство. Предателство. Неща, за които дъждът знае, че преминават. Че идва момент, в който изсъхват. И се превръщат в спомен.

Явор Перфанов

05.05.2025 г. 🙂

*

Явор Перфанов

6 май в 18:18

Бурята на мечтите

Хубаво е човек да има мечти. Хубаво е да ги следва. Да вярва в тях. Макар, че колкото и радост да носят, те могат да объркат плановете. Дават самочувствие, което непремерено може да срине. Човек се чувства непобедим щом сбъдва. И тогава излиза вятърът. След това идва дъждът. Буря. Не от злоба. Не с гняв. А едно напомняне, че не всичко зависи от човека.

Явор Перфанов

06.05.2025 г., Г. Оряховица🙂

Завръщане

Колко е хубаво у дома! Да седна до масата на терасата. Да гледам как слънцето топли лозите. Как големият орех е отворил врати за своите наематели птиците. Как дворчето е пуснало при себе си пчели и пеперуди. Как вечерта тихо идва и радва с усмивката си. Колко е хубаво да слушаш думите на близките си хора. Колко е хубаво!

Явор Перфанов

07.05.2025 г., Г. Оряховица

Смелост

Да си смел е когато влезеш огъня и спасяваш хора. Смелост е да се изправиш срещу добри спортисти и защитиш честта на България. Смелост е и да защитаваш тялото си от болести и да го подкрепяш.

Явор Перфанов

12.05.2025 г., Г. Оряховица

По желание и без желание

Човек има нужда от много неща. От това да се храни. Да пие вода. От светлина. От топлина. Но много често го прави без желание. Не му се яде. Не му се пие вода. Но ще дойде време, когато организмът ще поиска отново нужните неща.

Явор Перфанов

14.05.2025 г., Г. Оряховица

Явор Перфанов

Всички текстове – на посочените дати, с посочените дати, часове и емотикони са публикувани от автора във фейсбук групата “Приятели на списание “Картини с думи и багри”” – бел. ред.