АЛЕКСАНДЪР АЛЕКС. ДЪБНИШКИ И ЗАЛЕЗЪТ НА ДУМИТЕ – редакционна статия

В началото на февруари т. г. получих като подарък една необикновена книга – най-новата стихосбирка на Александър Алекс. Дъбнишки „Отвъд залеза на думите”, изд. „Фараго”, С. 2020 г…
Нямах търпение да я прочета, защото бях, и не бях, подготвена за нея…

Някои от стиховете бяхме публикували в сп. „Картини с думи и багри” и мислех, че съм усетила духа на Португалия, пренесен от Алекс Дъбнишки чрез майсторите на португалската поезия в собствения му поетичен свят… Но, всъщност, тази неголяма по обем книжка, е нещо много повече от полъх на сиеста и от носталгична мечта по „дома на несловесното”…

Всяко стихотворение е придружено от един или повече фрагменти от стихотворна творба на португалски поет. В този смисъл, стихосбирката е една своеобразна микроантология на португалската поезия. Но това съвсем не е най-важното й достойнство, то е просто щрих към изящната като изказ и дълбоко духовна поезия на Александър Алекс. Дъбнишки.

Тук ще цитирам само два кратки текста, тъй като читателите вече познават автора и неговото творчество:

„Не отнасяй с тебе всички думи…”

Нуну Жудис, Поема, прев. Георги Мицков

Бяга момиче.
В косите й залез гори.
Бягам след нея;
разпилени мисли
зад мене угасват.

Залеза само достигам.

Безсловесния.

„Днес имам само четири слова,
за да направя стихотворение,
а те са: униние безсилие безутешност отчаяние”

Руи Белу, Пет слова пет камъка.
от Всички стихотворения, т.1, прев. Сидония Пожарлиева

Аз съм
съхнеща слюнка
в устата на нощта.
Тремор алкохолен
броди във боклука.

Топло от Луна.

© списание “Картини с думи и багри”, редакционна статия