„И ПЕЯТ ПТИЦИТЕ В ДУШАТА МИ“ – статия на Живодар Душков

Повод за настоящите ми размисли е най-новата книга на Павлина Петкова „Думи в душата напират“ (2024). Подзаглавието и́ е „Стихотворения“.

Първата част е озаглавена „Апеви“, но…

Но в библиографията на поетесата има и три книги с апеви – „Слънчеви камбани“, „Ледени висулки“ и „Жасминов цвят“, а през 2021 и 2022 г. нейни творби са намерили място в две от антологиите на българската апева. Последните факти оценявам като несекващ интерес от нейна страна към налагащата се и у нас литературна форма, създадена в Унгария от българина Тодор Симеонов.

Допускам, че е възможно текста ми да прочетат и хора, които не са изкушени от апева-поезията. Всъщност в настоящите си размисли се налага по-кратко или по-подробно да поясня разбиранията си за апевата, определяна като „най-малката поетическа форма“ и заради други свои съображения.

*

Ако при типичното хайку броят на сричките е 17 (5 – 7 – 5), при апевата те са 15.

При т.нар. „класическа апева“ (по-нататък: КА) подредбата е 1 – 2 – 3 – 4 – 5, като в случая цифрата едновременно е и брой на сричките в думата / думите, и номерация на реда.

И понеже апевата започва с едносрична дума (първи ред), а думите от следващите редове са и със сричка в повече, и са центрирани, вследствие на което графиката и́ наподобява елхичка.

Като пример ще посоча една апева на Павлина Петкова. Че ми е направила впечатление, се подразбира и от факта: за заглавие на бележките си съм използвал именно нейните четири реда!

*
И
пеят
птиците
в душата ми –
пулсиращ ритъм.

*

Вариант е „обърнатата апева“ (по-нататък: ОА), при която думата / думите с 5 срички са най-горе, а едносричната дума е на петия ред. Тук схемата е във вида 5 – 4 – 3 – 2 – 1.

Единствената обърната апева на П. Петкова, намерила място в книгата, е следната:

Слънцето грее
на децата
в косите.
Домът
ми.

Първите три реда създават у читателя впечатление за безгрижност, за топлина, за чистота, за искреност. Това сякаш е своеобразно обобщение: децата–светът и слънцето–Космосът. Апевата обаче завършва с конкретика: не кой да е дом, не домът, намиращ се в кое и да е късче на земята, а „домът ми“ (моите деца, моето настояще и бъдеще, моето семейство…).

*

Класическата и обърнатата апева могат да се съчетават, а апевата-стихотворение ще е в един от четирите варианта: 1 – 2 – 3 – 4 – 5 – 5 – 4 – 3 – 2 – 1 (КА + ОА); 5 – 4 – 3 – 2 – 1 – 1 – 2 – 3 – 4 – 5 (ОА + КА); 1 – 2 – 3 – 4 – 5 –1 – 2 – 3 – 4 – 5 (КА + КА) и 5 – 4 – 3 – 2 – 1 – 5 – 4 – 3 – 2 – 1 (ОА + ОА).

„Свързването“ на повече апеви и апева-стихотворения се нарича „апева-гирлянда“.

Към изискването за броя на сричките бих добавил, че не е позволено пренасяне на думите; на частиците за сравнителна и превъзходна степен (по- и най-) се гледа като на неразделна част от следващата дума – прилагателно име или наречие (от тази гледна точка по същия начин трябва да се подходи и с частиците ‘пó’ и ‘най’ пред съществителни имена, глаголи и някои изрази, независимо че се пишат отделно; със съюза ‘да’, обвързан със съставно сказуемо, с частицата ‘ще’ при бъдещо време на глагола, с частицата ‘си’ при неопределителните местоимения, или когато тя е част от притежателното местоимение и пр.).

*

По допълнително уточняване, направено от създателя на апевата, е възможно да се увеличат редовете и́ на 6, 7, 8 и т.н., като „правилото на апевата“ сричките в думата / думите да съответства на реда, в който са, се запазва и при апева-стихотворението, и при апева-гирляндите. От тази гледна точка бихме могли да разглеждаме тази апева като „разширена апева“ (по-нататък: РА).

Ето апевата на П. Петкова, на която се спрях, за да „илюстрирам“ разчупването на петте реда. В първата част на РА (1 – 2 – 3 – 4) е констатацията , че понякога човек поради нетактичност, несъобразителност, гняв, глупост и др. може да нанесе по-силен или по-слаб удар върху близки му хора:

*
И
ние
някого
убиваме.

Че използваният от поетесата глагол ‘убиваме’ е търсена хипербола, се подразбира от втората част на РА (5 – 6 –7):

Макови устни
думи за прошка
виновно изричат.

Думите за прошка са необходими, но това са думи, казани след осъзнаване на простъпката, след осмислянето на такива категории от етиката и морала като зло – добро, порядъчност, чест… Всъщност прошката са думи, излезли от сърцето; едва ли не думи, чрез които говори кръвта.

*

Твърде лесен е механизмът по създаването на апевата, за да бъде усвоен.

Трудното е при оценяването на апевата като поезия. Защото се изисква много повече от подреждане на думите в съответната конструкция (КА, ОА и РА).

Апевата е истинско предизвикателство за създателя и́ поради ограничения брой на думите / сричките, които са нейно градиво. Ако всички думи в класическата и обърнатата апева са едносрични, максималният брой използвани думи са 15. Ако пък броят на думите съответства на редовете, на които се намират, то минималният им брой е 5. (Подразбира се, че една апева от вида КА / ОА разполага с ограничен брой срички: от 5 до 15 вкл., с които трябва да се представят чувства, да се създаде образност, да се насочи мисълта към метафори, сравнения, да се достигне до обобщение, да се разкрие житейска истина, и пр., и пр.).

От тази гледна точка определям апевата и като „поетически афоризъм“.

*

Подбрал съм три апеви на Павлина Петкова. Общото между тях, освен че са създадени от една и съща поетеса, е и, че са посветени на годишни сезони и че са от типа КА.
Обикновено свързваме лятото със слънцето, безгрижието, отдиха, детския смях, глъчката по плажовете… В човешката памет възниква и друга асоциация, свързана със сезона: бавното преминаване на отпускарските дни по парещите пясъци на плажовете, когато ти се струва, че стрелките на часовника са почти… замръзнали. Това е време, при което дори слънцето се оглежда за някой облак, за да положи глава върху белия му пух…

Всъщност за по-голямата част от почиващите тези дни са свързани с излежаване и с „правене“ на тен, докато за слънцето – с работа.

*
Как
спира
времето
и лятото
прибира зноя.

Ще наруша приетия от мен ред по представянето на апевите, като този път на първо място ще цитирам самата творба, а коментарите си – след това.

*
На
воля
плисва дъжд.
Вятърът свит
зад комините.

Тук всяка дума носи свое послание. Дъжд – но какъв? И Павлина Петкова ни го описва, използвайки глагола ‘плисва’, т.е. проливен дъжд, дошъл сякаш изведнъж; дъжд, при който водните струи падат отвесно от небето… Уточнява и появата му – „на воля“, с което едва ли не внушава на читателя: водата се е събирала в някакъв огромен небесен съд и в даден момент е била пусната на свобода. И с трето сравнение поетесата изтъква мащабността на природното явление. Обикновено капките при дъждеца, подгонени даже от слаб ветрец, се носят ту в една, ту в друга страна. В апевата обаче „персонажите“ са други – не дъждец и ветрец, а дъжд и вятър! (И да не пренебрегнем този художествен образ: „Вятърът свит зад комините“!).

Третата апева е свързана със зимата. Не със снега, а с последиците от простудяването, когато се налага да сме си вкъщи, да гледаме през прозореца падащия сняг и правенето на снежни човеци, да пием горещи напитки, да вземаме някакви хапчета… Павлина Петкова ни предлага същия сюжет, но ето как:

*
Чай.
Лято
в чашата.

И ние си представяме и яркожълтото око на слънцето, гледащо ни от окръжността на порцелановата чаша; и усещаме мириса на лятото, запазен в еньовденските билки; и усещаме жаркостта му…

А колкото до последните два реда (4 – 5), в тях се намира глаголът ‘сипя’. Нали си спомняте старата детска песен „Бавно се сипе първият сняг…“? При П. Петкова обаче глаголът е обвързан със… ‘снежни дантели’, т.е. едва ли не пред читателя изниква една приказна апликация.

Зима сипе
снежни дантели.

*

В края на размислите си представям разширена апева, в която двете апеви не са стандартни, независимо че следват схемата КА + КА. Първата от апевите е от 6 реда, а втората – от 10.

*
И
един
миг време…
Оглушавам
от мълниите
на безразличие.

*
Знам.
Не ще
докосна
душата ти.
Но обичай ме!
Времето е пясък
подвластен на бурите
и безвъзвратно изтича.
Обичай ме още и още…
Върху устните – вкус кехлибарен.

Според мен подобна апева-стихотворение от много редове (6 + 10) предоставя по-големи възможности за поетическо въздействие. И това не е заради по-големия обхват на включените думи (с общо 76 срички) – факт, който е безспорен, а заради по-широкия набор от средства, посредством които се реализира дълбочината на мисълта.

Колкото и да е добър един преводач, не вярвам, че би могъл да преведе апева, апева-стихотворение и апева-гирлянда от вида КА и ОА и комбинации.

Мисля, че това се отнася до голяма степен и за превода на разширената апева (РА), като известна близост на превода до оригинала би могла да се постигне от 6-ия ред нагоре. В същото време съм убеден, че всяка апева (както всяко едно стихотворение) подлежи на редактиране. В крайна сметка и авторът, и евентуалният редактор имат обща цел – на читателя да се предостави творба с високо качество.

Живодар Душков