МОСТ МЕЖДУ СЪРЦАТА – рецензия на Людмила Данова
За поетичната книга на Христина Гложенска „Да оставиш следа“ или как поезията изгражда мост между сърцата
Получих прекрасната стихосбирка на Христина Гложенска и с удоволствие се потопих в поетичния свят на младата авторка. Книгата е на издателство „Много-точие – М“ (2024 г.) с редактор Ивелина Цветкова и художник Даниел Меразчиев.
Започнах да чета и не можах да спра докато не затворих последната страница.
Вълнуващо пътуване в света на авторката! Докосване до съкровените кътчета на добрата й душа! Разходка сред природата! Среща с градовете на България и света! Ето това ми предложи „Да оставиш следа“.
И сякаш през цялото време докато четох си общувах с Христина. Споделяхме си природни картини, душевни терзания, съкровени размисли. И то съвсем спонтанно и непринудено, защото колкото е естествено това, толкова е и важно:
Те – нещата, които си струват – нямат цена,
ти избираш кои да са, значи – внимавай!
Те след теб ще оставят значима следа,
твоят шанс – да ги имаш – не пропилявай!
Освен тези размисли за „нещата, които си струват“, авторката обръща взор към любовта, а това е толкова закономерно, защото „в този свят, все по-лош и противен“ тя се побира „в това мъничко и нежно сърце“ и при това е „толкова много“! (стихотворението „Любов“)
И няма как да не спомена стихотворението „На моя съпруг“, в което поетесата разказва, че обичта и светлината, които носят взаимните чувства трябва да се отпиват на глътки, за да „запазим своя кът и да повярваме на любовта!“
Богат е поетичният мироглед на авторката. Тя гледа с „очите на дете“ към света на хората и природата, не забравя да отдаде почитта си към родителите, баба си, към корените на родното място, но неизменно носи в душата си един съкровен „Отпечатък от тъга“, който е останал там след житейските предизвикателства.
Но този отпечатък не пречи, а напротив, прави възможно да се забележи отдалеч истински ценното, като доброто приятелство, като обичта и взаимната свързаност на всички хора. Този отпечатък трансформира и въздига човешката душа и в частност тази на поетесата! А поезията, тя носи прозрения и вдъхновение, което трябва да се сподели.
И Христина Гложенска го прави с първата си книга, която е една добра заявка за бъдещи творчески постижения. Ще ги очаквам с нетърпение.
Накрая искам да завърша с част от едно за мен емблематично стихотворение от тази книга, която наистина ще остави следа в сърцата на читателите, а именно „Прозрение“:
споходи ме едно прозрение –
че книга трябва да напиша,
следа от мен на този свят,
и седнах в най-уютната си ниша,
за да потъна в необят.
И писах, писах, писах доста,
дали получи се добре?
Ще видим като вдигнем моста
от моето до твоето сърце.
Да, за мен лично няма спор, авторката постига желаното с творчеството си.
Достига до душите на читателите и с поезията си издига мост между сърцата.
А какво по-хубаво от това да оставиш мост, по който да минават и твоите следи?
Нали?
Людмила Данова
