ЗА ЕНЧО ДИМИТРОВ И НЕГОВОТО ТВОРЧЕСТВО – статия на Людмила Данова
ИЛИ ЛЮБОВТА КЪМ ЗЕМЯТА И ХОРАТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ЕДИН БЛЕСТЯЩ РАЗКАЗВАЧ
Енчо Димитров е роден на 1 ноември 1953 г. в село Телериг, Добричко. Завършва средно образование в Техникума по механизация на селското стопанство в Добрич след това работи в бившия СССР. От 1976 година се установява в Балчик.
През 2011 година подготвя и издава книгата “Във времето на вековете” – първа част, родоведско изследване. През 2012 излиза втората част. През периода 2013 – 2017 излизат сборник с разкази “Гласът на кръвта”, “Песента на гугутките”, повестта “Баща”, която в конкурса ”Голямата книга на малкия град” в град Бургас през 2015 година е класирана сред първите десет, които са представени в Кеймбридж, Англия, излизат още сборницте с разкази “Кан – кана” и “Манолови кладенци”. През 2022 излиза сборник с разкази “В името на хляба”.
Участва в различни конкурси и печели награди. Член на Съюза на независимите български писатели. А на 2 януари 2025 година напуска този свят завинаги.
ЗА ТВОРЧЕСТВОТО
Книгите на Енчо Димитров ми бяха подарени от неговата дъщеря. Силно ме впечатлиха разказаните в тях истории. Случките се развиват в българското село, което докрай писателят не спира да възпява. В авторки предговор към сборника “Над пропаст” (2019), споделя, че българското село е почти унищожено, но той обича и уважава труда на тези хора, за които разказва, защото са в основата на всичко, от което се ползваме, те с ръцете си сеят и орат браздите в земята, която храни всички ни.
*
Енчо Димитров с голяма любов разказва за своите герои, носители на най-ценните човешки качества, техните образи са живи и вълнуват читателя. А авторът разказва така, сякаш той е един от тях.
Енчо Димитров без много предисловие представя сюжета и прави читателя съпричастен. Езикът на писателя е образен, автентичен, особено в диалозите на героите, които той предава по характерен за региона начин. Своя богат житейски опит и наблюдения авторът описва на страниците на книгите си. И точно както е в реалния живот, неговите герои са в развитие, динамични са образите им, според ситуацията, в която попадат.
Впечатляващ разказвач е, достоен потомък на Йовков! Магията на словото на Енчо Димитров е необяснима. Например в разказа “Браншовици” от “В името на хляба” (2022), с малко думи показва морала на касапина, който се стъписва от капка кръв на пръста на детето си, а в “Легенда за Руслан и Сърнела” застъпва проблемът за нравствеността преди и сега.
*
С изключително майсторство Енчо Димитров разкрива човешки добродетели и описва природни картини. И с още по-голяма вещина засяга обществените въпроси, които разкъсват човешките отношения през годините.
Пример за това е повестта “Баща” (2014), където авторът разкрива злонамерени действия срещу различни хора по поръчка на други хора и с помощта на магьосници. Съвсем естествено и логично е заключението от наблюдението на автора върху подобни проблеми – тези действия целят облагодетелстване, лична изгода, за сметка на свободната воля на другите, които са потърпевши. Често такива действия водят дори до смърт, ако няма кой да помогне.
Аз лично знам много добре, че магията съществува, знам и последиците от този целенасочен негатив и също така зная, че освен вещ човек, който да пренасочи към поръчителя направеното зло, трябва и потърпевшите да имат силна вяра и воля за оцеляване. А героите на Енчо Димитров имат тази нагласа и тяхна опора е човечността. Тази повест е получила признание в Кеймбридж.
Много може да се говори за творчеството на съвременния певец на Добруджа и селото, но по-добре да спра до тук, дано съм провокирала интереса ви, за да потърсите и прочетете книгите на Енчо Димитров, както и да си направите сами изводите за неговото брилянтно прозаично творчество! А книгите са издадени в издателство “Мартине”, Добрич.
Людмила Данова
