ЗА КАРТИНИТЕ ОТ ИЗЛОЖБА 3 Х 35 НА ПЪРВОЛЕТА МАДЖАРСКА – коментар на Габриела Цанева

3Х35 е самостоятелна изложба живопис на поетесата-художник Първолета Маджарска, открита в началото на август т.г. в галерия „Кракра“ Перник. Експозицията остана достъпна за любителите на живописта повече от месец.

Вернисажът се състоя на 05.08 от 18 ч., като картините бяха представени от Валентин Топалов – председател на Представителството на СБХ в Перник. Голям интерес сред присъстващите предизвика и премиерата на стихосбирката й „Мадоната и птиците“.

Но, нека се върнем към картините от изложбата и по-точно към техните фотографии, направени с майсторското око на фотографа Андон Тацев.

Изключително богатство на теми, форми, образи, стил и техники. Творческо многообразие, което впечатлява и замисля, което показва умението на младата художничка да борави с различни изразни средства, чрез които изгражда собствен визуален език, в който цветът е носител на емоция и символика, светлината е мост между природа и човешкото присъствие, а предметите са и обекти, и знаци със смисъл. Авторът умее да избира овладените техники (масло, акварел, експресивна мазка) според емоцията, която трябва да се предаде.

Нека се спрем на шест картини, които ми допаднаха естетически, но и чрез които ще се опитам да илюстрирам гореказаното.

*

Този натюрморт ме привлече с цветовата си гама и неспокойствието, което смелите, накъсани мазки създават. Той носи усещане за класическа традиция, но с модерна експресивност.

Металната кана и чашата са централни акценти – техните отразяващи повърхности улавят околните цветове и създават игра на светлина, която придава дълбочина. Топлите червени и жълти тонове на ябълките контрастират с хладните зелени и сини нюанси на фона, което ги прави живи, „сочни“, изку-шаващи. Тъмните, вихрови оттенъци на фона създават драматична атмосфера, която издига обикновената сцена до нещо почти мистично. Общото впечатление е, че художникът не просто е искал да покаже предмети, а да улови напрежението между светлина и сянка, между тишината на натюрморта и енергията на четката.

*

Ще разгледаме още един натюрморт – не като антитеза на първия, а като различна естетика, която подсказва постоянство и овладяност на стил и емоция.

Тук цветовата палитра е ограничено до основното значение на червено и бяло с техните нюанси към тъмно/светло и топло/студено; използван е и ненатраплив жълт акцент. Наситеният, плътен червен цвят, доминира и придава драматичност и топлина. Букетът от цветя създава усещане за живот и празничност. Металната студенина отново играе ролята на „огледало“, като придава на композицията допълнителна жизненост. Така художникът постига експресивност, празничност и виталност.

И ако трябва да направим паралел между двeте платна, ще кажем, че при първото е налице драматично противопоставяне на студенината на фона, срещу земната яркост на ябълките – символ на живот, земна устойчивост, но и на тайна, стремеж към знание и разрушаване на граници, докато второто говори с по-топлите тонове на красота, съзерцателност и стремеж към естетическо откъсване от ежедневното. И при двете основният „разказвач“ е цветът… и светлосянката.

В първия случай се създава драматична, философска атмосфера, докато във втория – празнична и жизнерадостна. Художникът използва една и съща основа (метални предмети), но чрез различни цветови решения постига напълно различни внушения.

*

Сега, нека се откъснем от бита, който е въплътен в идеята за натюрморт и погледнем към природата – онази граница и среда, които са нашето всичко.

Представяме два морски пейзажа, изпълнени с различни техники.

Нека се гледаме в първия, представен по-горе. Бурните вълни са централният обект в платното – композицията е изградена така, че погледът да следва тяхната енергия и да се „разбива“ заедно с тях.

Диагоналите на морската стихия и облаците създават усещане за движение и напрежение, което държи погледа на зрителя прикован, но и следващ невидимия „ритъм“ на бурята. И все пак – постигнат е и баланс – небето и морето са в контрапункт – едното пламти в топли цветове, другото бушува в студени тонове.

Топлите оранжево-розови отблясъци подсказват залез или изгрев, което придава драматичен контраст, който е подсилен от ярките бели акценти, очертаващи пяната на вълните, противопоставена на тъмните дълбини, което създава осезателен ефект за натиск и опън. Но него можем да намерим и в плоскостта на отражението – морето улавя части от небесната палитра – червени и златисти проблясъци, което подсилва единството на сцената. Небето е огнено, морето – ледено; този сблъсък на температури усилва драмата. Въпреки контраста, художничката вплита топли тонове и в морето, което омекотява прехода и прави картината цялостна.

*

Какво да кажем за стила, за техниката на изграждане и детайла? Всичко е заключено в една дума – „енергия“. Вълните са изградени с широки, резки движения, които буквално „рисуват“ движението на водата и придават на платното вълнението на артиста. Вероятно е използвана техниката импасто – вижда се наслагване на боя за пяната, което придава релеф и материалност, която буквално излиза от плоскостта на използваната медия. Небето е различно – по-ефирно, неуловимо – като среда, която съществува, но е недостижима. По-меките, вихрови мазки създават усещане за драма и напрежение, които са в процес, не в покой и завършеност.

Тази картина е пример за експресивен морски пейзаж, в който техниката служи на емоцията – не просто да се изобрази море, а да се усети неговата стихия.

*

Нека сега се вгледаме отново в морето и небето, пресъздадени с много различна техника в контекста на представената изложба, а именно – акварел.

Художникът използва различни техники, за да покаже две лица на морето.

Акварелната техника дава прозрачност, ефирност – лекота и неуловимост, светлината идва от самата хартия; а релефът, доколкото го има, идва от текстурата на медията. Мазките остават невидими, течащи, следващи свободни движения на водата, която търси порите на хартията, за да потъне в своето друго измерение; цветовете се разливат и смесват, границите са меки, непредсказуеми. Вибриращите тонове кореспондират с усещането на хармония на уловения миг – защото следващият ще бъде различен. И все пак, усещането за лекота и поетична съзерцателност доминира над преходността – морето е пространство на светлина, а не на буря.

В заключение ще кажем, че в маслената живопис бурните вълни и драматичното небе са изградени с плътни мазки и наситени тонове, което превръща морето е стихия – мощно, величествено, неподвластно, докато в акварела морският залез е представен с прозрачни, течащи цветове, които придават лекота и ефимерност.

*

Ще направим и друг паралел – изразните средства на маслената живопис като език. Ще сравним натюрморта с кана, чаша и ябълки с морския пейзаж, като противопоставим статичната, балансирана композиция на първия с динамиката на емоциите и обектите, постигнати композиционно в другия.

Светлината в натюрморта е концентрирана върху металните повърхности и плодовете, за да се подчертае обемът и материалността. Колоритът е използван, за да подчертае контраста между заключения в ябълките живот и студения фон, представящ маса и стена – обем, в който неестес-твено се помещават плодовете на земята. Мазката е видима, смела, но в същото време и контролирана – тя създава текстура и дълбочина, без да нарушава усещането за тишина и статичност, за отдалеченост и пустота. Зрителят е поканен да се вгледа в детайла и да усети красотата на обикновеното.

В морския пейзаж всичко е различно – зрителят е изгубил закрилата на затвореното пространство, на стените, създадени от цивилизацията и е изправен пред първичната стихия на природата – бурни вълни, сърдито, огнено небе. Композицията е диагонална, създаваща динамика и напрежение.

Светлината е драматична, идваща от залез/изгрева, който придава на сцената допълнителен елемент на начало/край, на протяжност и неизбежност, на кръговрат. Това противопоставяне между повторяемостта и непредсказуемостта – едновременно присъщи на при-родните сили, придава допълнителна нагнетеност на атмосферата, но дава и равновесието в картината.

В заключение – и двете картини демонстрират майсторство в това как техни-ческите похвати се превръщат в носители на емоция – едната ни кани към тишина и съзерцание, другата ни хвърля в сърцето на бурята.

*

И преди да завършим разходката си сред платната от изложбата 3Х35, ще допълним нашия коментар с още една двойка картини – два зимни пейзажа, които избрахме, за да покажем много различните лица на зимата и на начина, по който може да бъде показана.

В първия виждаме зимна вечер, в която пулсира топлата жълто-кафява светлина на домовете, покрити със снежни шапки.

Вгледайте се! Да, снегът присъства със своята сияйна белота, но бялото тук навява по-скоро усещане за светлина и чистота, отколкото за мраз – като статика и студ. Хоризонталите и диагоналите на къщите, с техните дувари и дворове, с боровете и скритите покриви внасят човешки ред и уют в хаоса на зимата. Силна е емоцията – дори зимното нощно небе е стоплено от  човешкото присъствие. Селото е убежище, противопоставено на суровата природа.

*

Във втория пейзаж, напротив – бялото е именно изворът на замръзналост.

Вертикалите на дърветата създават ритъм и усещане за безкрайност.

Атмосферата е студена, почти абстрактна – природата е представена като чиста стихия, неподвластна на човека. Гората е свят, затворен сам в себе си – гората си е самодостатъчна.

Това усещане за неподвластност е постигнато до голяма степен чрез светлината. Тук тя идва отвън – от невидимото небе, от отраженията в снега, проблясъците по стволовете. Тя е разсеяна, синкаво-сива. Това подчертава тишината и неподвижността; дърветата изглеждат като силуети в един безкраен, почти абстрактен свят. Така се подчертава принадлежността на природата към неизменния космически ред.

Тези две платна са един своеобразен диалог между природата и човека.

Природата – вечна и сурова, човекът – крехък и уязвим, но способен да създава топлина и общност… и да променя космическия ред..

*

В този ред на мисли – като естествено продължение идва заглавието на поетичната книга на Първолета Маджарска, която бе представена на вернисажа – „Мадоната и птиците“.

Още един диалог, по диагоналите на противопоставянето – човек-природа-духовност-материалност…

И нашето пораждащо и претворяващо присъствието в естеството на нещата.

На добър път!

Габриела Цанева

Източник: Галерия “Кракра”, Първолета Маджарска