ЗА ИЗЛОЖБА “СЪСТОЯНИЯ” НА БОГДАН БОГДЕВ И ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА – коментар на Габриела Цанева
В светлото пространство на галерия „Сердика“ в първия миг зрителят е стъписан – всички картини на пръв поглед изглеждат като рисувани от една ръка – почти напълно монохромни, черните линии и петна върху платната и хартията контрастират с бялото в залата.
худ. Богдан Богдев
Хаос от форми и линии, от фигури, които крият в себе си смисъл… или пък не? Може би зрителят трябва да ги изпълни със своя собствена мисъл… Не, тези линии не са образ на думи, не носят друго, освен освободения дух на художника.
И, макар да познавам творчеството на Венелина Петкова – почерк, който трудно може да сбърка, объркана съм… Почти тревожно търся нейните платна, нейните рисунки.
После виждам червения й печат, там долу, в левия ъгъл… И усещам в нагърчения релеф на хартията викът на емоцията, изсушила черната следа на туша, попила петната на срещата му с бялото на целулозата, потръпнала от досега с хаоса на изпръсканите капки.
худ. Венелина Петкова
Вече не може да се сгреши усещането за изкуство на двамата – толкова еднакво на повърхността си и толкова различно в дълбочина.
худ. Богдан Богдев
Дали защото и двамата са родени край морето, или защото морето е мерилото ни за дълбина, но то присъства осезаемо в тази експозиция – делнично-предметно, при Венелина Петкова, по-неуловимо при Богдан Богдев.
худ. Богдан Богдев
Изящната техника на източния туш прави нейните картини над-временно-мистични, но и съвсем осезателно-близки…
худ. Венелина Петкова
Боси стъпки преминават по мократа повърхност на листа, за да оставят следата на своето търсене, затворени в кръга Аз-а.
Тръстиков шум
под кръглата Луна –
навън е бяло, колко бяло!
худ. Венелина Петкова
Тялото на йероглифа преминава през пейзажа – като танцуващ вихър, като крило на птица… Което ни води към абстрак-цията на Богдан Богдев – скрита същност, или дом за духа? Така крехка, изгубила равновесието си е неговата структура – небрежно нахвърляна, уморена…
худ. Богдан Богдев
Някъде едва загатнато, другаде крещящо ярко е влиянието на Франц Клайн върху графиките на Богдан Богдев, но все едно как – неговата естетика е приета и осмислена от младия художник, за да създаде собствения му свят, който органично се вплита в света на Венелина Петкова.
Гневните плътни линии на абстрактния експресионизъм Богдан Богдев се впиват и вплитат в сенките и липсващите обеми на Венелина Петкова…
Странно съчетание, в което линиите едновременно задраскват гневно съществуващото и създават нови, почти безплътни форми от нашите липси.
Рядко може да се наблюдава толкова хармонично съществуваща симбиоза между двама творци.
худ. Венелина Петкова
худ. Богдан Богдев
Нека пожелаем успех на творческия тандем и вдъхновение в индивидуалния път на артистите към съвършеното изразяване и общуване със зрителя!
Габриела Цанева, редакционна статия
