Тази седмица списание „Картини с думи и багри“ представя две свързани културни събития, обединени от присъствието на автори, чиито гласове са част от нашата литературна общност: юбилейната вечер на Иванка Павлова и премиерата на новата книга на Цонка Великова „Животът драматург“. Рецензията на Божидара Цекова за книгата е естественото продължение на този културен поток – аналитична, наблюдателна и дълбоко човешка, тя разкрива богатството на сборника с разкази и мястото му в творческия път на Цонка Великова.

След юбилейната вечер на Иванка Павлова и поканата за премиера на книгата на Цонка Великова, критическият поглед на Цекова добавя нов пласт – аналитичната перспектива към едно издание, което вече срещна читателите и в страниците на списанието.

ЩРИХИ ЗА КНИГАТА НА ЦОНКА ВЕЛИКОВА „ЖИВОТЪТ ДРАМАТУРГ“ – рецензия на Божидара Цекова

Преди да говоря за творчеството на Цонка Великова, нейният талант, идеи, слово трябва да се превърнат в книжно тяло, да станат стока с цена, колкото и грубо да звучи, да се появят на витрината на някоя книжарница. Нужно е художествено оформление и художник, който да направи корицата. Но книгата, която излиза от печатницата – шрифта, подредбата на материала и прекрасната корица е изцяло дело на авторката, с което тя блестящо се е справила. Заглавито отговаря точно на съдържанието на книгата. Животът поднася драми и комедии, които фантазията трудно може да измисли.

И ето, вие вече държите в ръка една 250 страници книга с около 120 кратки разказа.

Краткият разказ е може би най-трудната прозаична форма. В малък по обем текст трябва да постигнеш интересна фабула, да я облечеш в идея и да поднесеш на читателя своето послание. За творческия натюрел на Цонка Великова тази форма не представлява трудност, тя просто умее да мисли по този начин и много прецизно да изчиства текста от всичко излишно.

Авторката ни предлага четири цикъла : „Преживяно“, „По обраслите пътеки на детството“, „Истинската чужбина“ и „Страната на императриците“. Цонка Великова ни запознава с истории коя от коя по увлекателни, съдържателни и реални. Тя черпи тези истории от живота, но за това се изисква наблюдателност, умение да отсееш значимото, за да отправиш послание. В първия цикъл „Преживяно“ преобладават разкази за взаимоотношенията между влюбени, съпруг и съпруга, родители и деца, снаха и свекърва, братя – теми свързани с общочовешки ценности – алчност, ревност, гордост, себичност, но и доброта, преданност, честност, чувство за отговорност. Цонка Великова като специалист психолог ни поднася ситуации, които ние не забелязваме, галерия от образи на хора около нас. Някои разкази не зависят от времето, а други са  типични за определен период, като „Добруджанката“, „Зелената карта“, „Свобода на Запад“, „Тримата“, „Възвишението“, „Подвигът“.

Впечатляващо е дълбокото познаване на Цонка Великова на детската душа от различни аспекти в разказите „Страшилища“, „Необясним свят“, Космонавт“, „Да намелиш дуга майка“ и в нейните „пътеки на детството“.

Цонка Великова ни трогва до сълзи – с разказите „Прошка“ и „Син за оня свят“, разсмива ни и ние покорно следваме мисълта ѝ. Там където има коментар, той не е дидактичен, а мъдър, като на автор, който обича хората.

С трогателно умиление четох детските възприятия на Цонка за Пловдив. Те съвпадат с моите от това време и със спомените на всеки от нас за родния му град отпреди години. Тя пише: „Спомените ми за някогашния Пловдив, в който израстнах и имах съдържателно и щастливо детство, днес наистина са кадри от друг филм. Мой филм. Днешното поколение трупа спомени за своя Пловдив. Пловдив от тяхното детство. Него ще помни, него ще сънува. Връхлита ме носталгия“.

Тази леко загатната носталгия по предишни обичай и нрави се чувства и на други места в книгата, но авторката никъде не натрапва своето мнение, дава на читателя свобода за преценка.

Точно заради тази преценка съветвам да не бързате да изчетете написаното в първите два цикъла, за да можете да го почувствате и усмислите. Разказите за Индия и Виетнам са толкова интересни, че се четат на един дъх. Цонка Великова е отличен разказвач. За бита в Индия научих от нея повече от пътуването си в тази страна.

И накрая няколко думи за словото и изразните средства. Езикът на Цонка Великова е точен, прецизен, без впечатляващи изрази, модни тенденции и показност. В книгата са отразени истински събития, чувства, мисли и бит на няколко поколения – една реалност с нейния език. В книгата „Животът драматург“ формата отговаря на съдържанието. В резултат читателят ще се наслади на една стойностна творба. А може би ще има и втора.

Поздравления, Цонке, от мен и от дамите от литературния салон „Евгения Марс“. На добър час!

Божидара Цекова