ЕДНА ПОЕТЕСА РАЗКАЗВА – рецензия на Крум Гергицов
„Куфарът“, автор Анна Димитрова. редактор Нели Пигулева. изд. „Авангард принт“ – Русе., 2023
Анна Димитрова отдавна е утвърдила името си на талантлива поетеса не само в рамките на русенската литература, но и въобще в съвременната ни поетична среда. Това тя направи през годините, дебютирайки през 1976 г. със стихосбирката „Между два фокуса“ и издавайки след това последователно книгите с поезия „Проглеждане в хаоса“ /2005/, „Окото на мълчанието“ /2016/, „Печат върху камъка“ /2020/, „Съгледвач на ръба“ /2022/.
В тези сборници тя постепенно изгради своя портрет на поетеса, която съединява концептуално-метафоричната изразителност на стиха с дискретното вклиняване на емоционална чувствителност и тиха съзерцателност. Именно този и́ стил я оформи като поетеса с модерно и концептуално-философско мислене.
Тя написа и един пътепис, включващ нейните преживявания от екскурзиите и́ в страните на Азия „Докосване до Изтока – пътешествие до Индия, Непал, Тибет“.
*
В него за първи път тя подсказа и за друга своя дарба – да пише проза, да разказва за преживяното чрез езика на белетристиката. В последната си стихосбирка „Съгледвач на ръба“ тя включва и две есета на тема „Пандемия, смърт, живот“, които са размисли на поетесата в дните, когато преживява драматични мигове в самотата на болничната стая. Именно както в пътеписа, така и в тези две есета тя ни заинтригува със своя „скрит“ талант да пише талантливо и проза.
И ето, че този и́ талант се разкрива напълно в новата и́ книга „Куфарът – сборник разкази“.
Това са разкази, които издават , че са написани от ръката и сърцето на Поетеса. Неголеми по обем, дори някои и съвсем кратки, те нямат сюжета на традиционния разказ. Те се доближават повече до поетичното есе, в което от една случка, от едно вглеждане в предмет, в природна гледка, във възкресяване на спомен от детството, в преживяване на съвременни нрави, Анна Димитрова извежда едно нравствено послание. Чрез своите разкази-есета тя търси връзката между природно-коренното и модерните нрави на съвременната цивилизация.
*
Стихията на творбите и́ е в това възкресяване на спомена от преживени мигове в детството – там на село – в летните дни при баба и дядо, в съприкосновението с природните гледки и животни, в миговете в селската църква или във вглеждането в ствола на вековно дърво, в наблюдаването на сговора между обикновени хора от различни националности – българи или турци.
Има силни откровения в тези разкази, които могат да бъдат като нравствени божи заповеди за истинска духовност на човека днес, които е обладан повече от демоните на злото, на отрицанието, на злобата и ненавистта. „С всяка година дървото чертаеше“ нов кръг в ствола си, а Ваня изкачваше още едно стъпало към небето. Мислите си за оня другия живот споделяше само със самотното дърво на поляната на завоя.“/ Из „Самотно дърво“/, или пък думите на една родопчанка как избира цветовете на килимите – „Трябва да се обичат и да не се ритат !“.
Тя търси драматичния рефрен в този сблъсък на съвременно-цивилизационното и природно-коренно-традиционното.
Това особено силно поетически е изведено в разкази като „Новата къща“, Коне“, „Фотиново, „Приказка за албицията“, „Самотно дърво“, „Бели ангели“, „Жребчево“ и др.
*
Цял цикъл от разкази, озаглавен „Пътят“, Анна Димитрова посвещава на отношението си към Бога. От тях разбираме, че при поетесата това просветление не е станало изведнъж, а в много мигове на размисъл върху Бог и вярата в него. И тя разказва за тези мигове: посещението и́ на такива свети Божествени места като Кръстова гора, преживяването и́ на силни драматични случки в живота й. „Убедих се, че когато си доволен и щастлив и непрестанно благодариш на Бог за това, което ти се случва, то Той неминуемо те обича и винаги ще ти помогне. „/Из „Ангел-спасител“. Темата за Бог като нравствено просветление присъства в разкази като „Преображение Господне“, „Третото око“, „Рождество Богородично“, „Ясновидката“ , „Кръстова гора“ , „Гривната“ и др.
*
Трогателен е разказът и́ за един голям неин приятел – младият мексиканец-пътешественик Хорацио Херонимо Гонзалес Медрано, с когото се запознава по време на екскурзиите в Изтока. Това е същият Хорацио, който през 2010 г. участва във формата „Добре дошъл в България“ на предаването на Слави Трифонов „Шоуто на Слави“ и става големият победител. Анна Димитрова умело изгражда портрета му, в който се съчетават толкова много качества – любопитство към света, действеност и жизненост, доброта, предано приятелство.
За него тя изрича знаменателно определение: „Хорацио беше усърдна пчеличка, която обикаля от цвят на цвят и събира обич и приятелства“. А и той отвръща със своята обич, като споделя:“ „Винаги, когато съм в църква паля една свещичка – за майка си и за теб , Ани!“.
*
Има два разказа, които имат чисто метафорично-философско звучене – „Почеркът „ и „Куфарът“. Анна Димитрова обича силните метафори в своята поезия – в стихосбирката „Печат върху камъка“ поетичната метафора това е Камъкът, съхраняващ нашата памет за миналото ни. В настоящия сборник финалните разкази за буквите и за куфара, който съхранява записките от преживяното на поетесата, се явяват кулминацията на повествование, от което се носи мирис на поезия, смирение и доброта: „Буквите са като калинки и светулки, които всеки момент могат да литнат.“; „Думите са светещи и топли, обичащи. Буквите летят между редовете на хартиения лист.“; „Буквите са ранени птици с проскубани крила, дълго държани в кафез. Върху листа падат куцукащи букви с помръкнала усмивка, но със светещи очи!“ /Из „Почеркът“/.
Ето такава благодатна енергия струи от разказите на една поетеса…
Крум Гергицов
