В рецензията си за „Медитативни мигове“ Димитър Анакиев представя третата книга на черногорския поет Владан Лалович като значим духовен документ, като книга, която използва традиционните японски форми хайку и танка, за да говори за „езика на корена“, за паметта, за културната идентичност и за човешката устойчивост. Анализът е многопластов: литературоведски, исторически, културен, социален. Владан Лалович е добре познат на читателите на списанието – публикували сме негови текстове, включително като част от книгата на издателство gabriell-e-lit “Година на Змията”, а през миналата година той беше един от селекторите на конкурса „Черешовите води на българската танка“. Поетичното му присъствие е част от дългогодишното българо‑черногорско сътрудничество, което Димитър Анакиев поддържа и развива и което включи като част от дългосрочната политика на списанието. Настоящата рецензия представя „Медитативни мигове“ като книга с широк поетичен заряд и обхват, в която танка и хайку стават мост между традицията и съвременността, между личното и колективното, между Балканите и Далечния изток.

НЯКОЛКО ДУМИ КЪМ „МЕДИТАТИВНИ МИГОВЕ“ НА ВЛАДАН ЛАЛОВИЧ – рецензия на Димитър Анакиев

Третата книга на Владан Лалович, с която той изразява себе си и черногорската среда, използвайки японски традиционни форми – този път тук освен хайку има и танка – ме кара да се замисля може ли изобщо да оцелее изкорененият човек

Преди няколко години един индийски поет, Рамеш Картик Наяк, получи най-голямата индийска награда за поезия, защото се опита да “трайбализира” своя поетичен език, т.е. да събуди колективното несъзнавано, което дори градските индийци, народ с най-дълбоки поетични традиции, започват да забравят.

Това са големи теми и големи въпроси, на които са призовани да отговорят поетите от най-големите поетични традиции, традиции по-дълбоки и по-големи от тези, които ние в Европа познаваме. На Балканите тази тема е болезнена, защото ние сякаш се надпреварваме кой по-бързо ще се изкорени и ще стане нещо друго, а не онова, което е.

С упоритостта си в “поезията на корена” Владан Лалович иска и да покаже, и да докаже, че този аспект от човешката култура е важен и за нас, поетите от балканските простори, въпреки нашата геополитическа маргиналност /или точно заради нея/. Трябва специално да се подчертае, че Лалович не е епигонски поет, не е изплувал от будистката вълна на Ню Ейджа, а става дума за автентичен черногорски поет, който сам е намерил темата и формата на своя израз, но и за това, че той е първият черногорски поет, който пише танка /старото име “вака”/, форма на 1400 години, около която се е създавала японската култура през вековете и която, заради големите й изразни възможности, смятат за “далекоизточен сонет”.

Всяка нова година Японският императорски дом от векове задава на своите “каджин” /поети на танка/ теми, които смята за важни за нацията и държавата – така е останало и до днес – императорът чрез поезията иска да знае какво мисли народът по определени теми. По този начин танка и днес остава в сърцето на японската култура, в сърцето на нацията.

В ръкописа на сборника “Медитативни мигове” на Владан Лалович има 44 танки и около 130 хайку. Това са две обширни сбирки. За нуждите на този мой кратък отзив избрах седем танки и седемнадесет хайку, за да илюстрирам думите си. На повечето от тези стихове коментар не е необходим, а все пак към някои от тях добавих коментар в скоби под стиха.

ТАНКИ

Не искам топлината
На тази хладна сутрин,
Търся истината
С тояга в ръка и
Голо небе над мен.

[Тази танка е всъщност вид поетичен манифест, поетичното “кредо” на поета, в което представя себе си като търсач на истината. Истина значи да се види цялото — това е висока, религиозна цел, ако вземем предвид, че латинската дума “re-ligare” означава “отново да се свърже” /онова, което аналитичният ум е раздробил на парченца/]

*
Гълъб и чайка –
От балкона отлетяха
Двама непознати
Единият в кръг до хълма
Другият пак се върна

[Очарователна алегория на тема “чужденецът”]

*
Над калната
Равнина се издига
Висока планина,
Забулена в мъгла
В ледена тишина

[Тази танка е отново алегория за възвишената, морална самота]

*
Днес на себе си
Приличам на остарели
Спомени
Раздразнителен от спомена
Изумен от забравата

[Изповедни стихове с нотка на будистка автоирония]

*
По небето се разстилат
Огнени кичури,
Като на Шива
Косата, която пада върху
Голите планински рамене

*
[Много оригинална митологична танка, която прониква дълбоко в колективното несъзнавано. Почти има и еротичен акцент.]

Разрушеният храм
В Одеса все пак още
Стои непокътнат
На една бащина
Пощенска картичка, която пазя

[В първата, пряка линия на разказа, тази танка е подкрепа за Украйна, защото казва, че Украйна /Одеса/ не може да бъде разрушена, защото живее в нас. Има обаче и по-дълбок наративен слой, символичен, в чийто център е думата “баща”]

*
Идват с пушка
Идват с танкове –
Искат
Души, които никому
Спокойно не се дават

ХАЙКУ

По небето бродят
Облаци. Уморен се върнах
В своя дом.

[Прекрасна метафора, където облаците представляват поета]

*
Пръстът ми още мирише
На розата, която тази сутрин
Нежно докоснах.

[Може би това е истината, която поетът търси?]

*
Придържам Луната
На дланта си да не се плъзне
В морската бездна.

*
Не мога да намеря
Дори изоставена следа, която
Сега да следвам.

*
Тръгваме на път –
Животът е пътуване
Или нищо.

[“Животът е пътуване от брега до брега”, казват будистите]

*
Сърцето ми кърви –
Господи, сложи чашата
нека капе в нея.

[Жива и оригинална образност]

*
Пролетен повей –
Луната разлива сребро
По боровете.

*
Двама самотници –
На Луната й липсва
Другата половина.

*
Хиляда години
между яве и сън –
Моята Земя

[Това хайку може да има и екологично, и национално измерение, ако се отнася до историята на Черна гора, родината на поета]

*
Навъсена жаба
С кехлибарени очи
Се взира в мен

[Също така блестяща и оригинална образност!]

*
Опръскан с бели
Снежинки – черният лебед
Се отдалечава.

*
Дим се издига от
Ноздрите на сивите комини.
Зимни покриви.

*
Малко коте
Тича към мен – но
ме заобикаля.

*
Игра на пеперуди
Без цел и план –
Нашата реалност.

[Това хайку може да бъде отговор на стария и основен въпрос “Дали нашият свят е възникнал от хаоса /чети: “емоцията”/, както твърдят мнозинството поети, или от реда, концепцията за божественото, идеята, както твърдят монотеистичните религии /”В началото бе словото”/]

*
Здрач в главите
под шлемовете, земята
Попива кръвта им.

*
Ранени мисли
Ми бродят по пътеките.
На измамни надежди.

Очевидно пред читателя е книга с голям идеен обхват, с широк духовен диапазон, в която поетът говори чрез традиционните японски форми “езика на корена”, на който пеперудите говорят за възникването на света, а не книга – за онези, които могат да разберат този език.

За мен е голяма чест да добавям няколко свои думи към тази значима черногорска книга и по този начин Владан и аз продължаваме поетичното българо-черногорско сътрудничество, което между нас продължава с години. Владан една година беше един от селекторите на конкурса “Черешовите води на българската танка”, а заедно подписахме инициатива, той от името на черногорците, а аз от името на българите, в Цетине, историческата столица на Черна гора, да се издигне паметник на Иван Вазов като автор на най-красивите стихове за Черна гора. Миналата година една улица в Цетине получи името на Иван Вазов, а тази година една улица във Велико Търново, историческата столица на България, получи името на най-големия черногорски поет Петър Петрович Негош.

Голяма е силата на поетичното слово.

Надявам се, че поетичното слово на Владан Лалович от книгата “Медитативни мигове” ще намери път към читателските сърца. Пожелавам на автора още много успешни танки и хайку.

село Грознатовци, 25.08.2026

Димитър Анакиев