ЗА “НАШЕНСКИ ЗЕВЗЕЦИ” – рецензия на Людмила Данова

Любовта и Човещината в “Нашенски зевзеци” на Кръстьо Рибаров и Тоня Борисова или за силата на рода и корена

Държа в ръцете си книга, която е дело на “три поколения, посветили се на изкуството и България”, Тоня Борисова, Кръстьо Рибаров и Сълзица Борисова.

Книгата впечатлява най-напред с красивата си корица, чийто художник е Сълзица. От нея гледат българи, в традиционни костюми, с широки усмивки и бъклица в ръце, хляб и вино се споделят с радост. Иска ти се веднага да им се усмихнеш, защото тази картина е едно послание – да умеем да сме позитивни. Художничката в своите уводни думи казва, че посланието е “Бъдете здрави и се смейте дори през сълзи!”. На гърба на книгата ни се усмихват авторите! Отново усмивки! Но най-широката е на най-възрастния, Кръстьо Рибаров. От очите му струи светлина, живец, който вдъхновява.

Тоня Борисова, която е съавтор и редактор е озаглавила предговора към изданието “Усмихнати спомени за един изгубен свят”. Тя е дъщеря на Кръстьо Рибаров, който е разказвал спомените си, а тя ги е записала на белия лист.

Самият факт, че три поколения са участвали в написването на книгата, сам по себе си говори, че авторите държат на род и семейство, на Родина. На мен лично това ми действа като лъч, който ни огрява и носи надежда за нашето бъдеще. Във време на несигурност, чуждопоклонничество, когато децата проговарят често първо на английски език, а после на български, обществото ни има изключително силна необходимост от такива творби, които освен дело на родолюбиви българи, са и истински писмен паметник на българщината.

*

Разказите и героите на Кръстьо Рибаров грабват с непосредствена искреност, свеж хумор, неповторим колорит. Често се срещат думи, характерни за региона на действието на разказите, родното място на автора, село Терзелий, Бургаско, а също и от други места, където авторът е чиракувал. И всичко е така, защото това са истории, които са лично преживяни и всеки герой има реален прототип. Диалектните слова веднага в скоби са обяснени, което улеснява съвременния читател.

Изключително колоритно стоят в разказите прякорите на героите в книгата, които имат своя история. А историите започват поне отпреди осемдесет години! И през цялото време докато четеш се усмихваш. А картините оживяват! Историите се редят една след друга, а от всеки ред лъха любов и човечност, родолюбие и почит към предците.

Няма да преразказвам книгата, просто искам да обърна внимание на тези моменти, които впечатляват, навеждат на размисъл и поставят въпроси – дали достатъчно добре познаваме рода си, ще успеем ли да запазим обичта към Родината, ще предадем ли на поколенията съхранена националната история?

Лично за себе си имам положителен отговор на тези питания. А и съм сигурна, че Сълзица Борисова, която наскоро е напуснала този свят, ще бди над нас и ще се усмихва от небето на всяко постижение в тази насока. Защото любовта към корените и човечността в отношенията са дар свише и път напред, към светлината.

Но нека споделя и думите на нейните автори – 98-годишният сладкодумен “автор-дебютант” и неговата внучка:

*

“Драги Читателю,

Животът е пъстра въртележка от мигове на радост и тъга, трудности и изпитания, отчаяние и победи; на израстване в полет към мечтано Щастие!

Възкресих спомени от моята „въртележка”, за да заръчам на младите поколения – да не униват, да не се страхуват, да работят здраво, да бъдат смели, честни и упорити – силният духом винаги побеждава! По-често да се усмихват и смеят от сърце – светът е пълен със зевзеци и чешити, а край тях е оптимистично и весело!

Вярвам, че който знае и помни, обича и тачи Род и Корен, пази Достойнството и Честта си, живее с чисто сърце по законите на Любовта и Човещината, той ще спечели уважението и обичта на потомците си и като истински богаташ ще им завещае силата на Българския Дух!

С уважение: Ваш Кръстьо Рибаров

*

„Мили, Читатели, книгата в ръцете ви е плод на любовта към семейството и дома, към историята и Родината! Спомените събрани в нея са разказани от милия ми дядо и записани от скъпата ми майка, а аз – внучка и дъщеря, с таланта си да рисувам, пресъздадох на корицата посланието на „Нашенски зевзеци” – „Бъдете здрави и се смейте, дори през сълзи”!”

Сълзица Борисова – художничка

Людмила Данова