ЗА ПОЕТИЧНАТА И ФАКТИЧЕСКАТА ИСТИНА – есе на Димитър Анакиев

ИЛИ ЖАЖДА ЗА ЗАТВОР

Отново няколко думи за хайку и сенрю. Първо един въпрос: някой чувал ли е някъде да се провежда състезание по сенрю? А някой чувал ли е за асоциация на поети, които пишат сенрю? Или за списание за сенрю? Разбира се, че не сте чували. Но затова пък сте чували и виждали, че в списанията на ELH има раздели за хайку и сенрю.

На Запад сенрю е средство за цензуриране на хайку. Начин за свеждане на хайку до най-тясната тематична рамка. Щом се отмести малко от предписания кадър, веднага изскача компания от редактори и вика „не, това не е хайку, това е сенрю“.

Ето как поетите се дисциплинират да пишат това, което им е позволено.

Концепцията на ELH служи точно за това: да контролира писането на хайку в глобален мащаб.

Съвременните японски (гендай) поети не цензурират хайку и следователно не използват понятието „сенрю“, което е въ-ведено в съвременната практика по време на Втората световна война от японския императорски цензор Киоши Такахама.

Ясно е защо редакторите на ELH използват това понятие.

Но не мога да разбера българските хайку поети, които безкритично разпространяват практиката на цензурата. Сякаш българските поети са абонирани за цензурата. Любов към цензурата.

Любов към несвободата.

Тази мисъл ми напомня за много социално проницателното хайку на Габриела Цанева:

цял град
остъклени балкони –
жажда за затвор

*

Един кратък разговор по повод това изключително хайку между мен и Виолета Цолова, който засяга поетическата истина, искам да споделя пред по-широка публика, защото смятам, че темата е много важна.

(ВЦ) От страна на красотата, на естетичния поглед това е така. Всяко остъкляване е затвор. Но не всеки се простира според чергата си. Опитва се да й добави малко, ако му е къса. Социалният момент изисква да добавим още.

(ДА) На практика може да има много различни причини за остъкляване на балкона. Например, може да е желание кухнята (или стаята) да е по-топла през зимата. Тук обаче действа една поетична визия. Поетът използва масовостта на остъклените балкони, за да изрази протеста си срещу социалната пасивност на българина. Тук масовият аспект е по-важен от анализа на конкретни причини. Поетът казва „както българите масово остъкляват тераси, те са и масово пасивни и социално неактивни“. Един масов аспект се превръща в друг. С други думи, поетът казва „Българинът не може да излезе от социализма“.

Това е особено вярно, ако имате предвид функцията на балкона като място за излизане извън апартамента. Поетичната истина не трябва да се отъждествява с фактите. Защото, както казва Шики, „Поетичната истина е по-вярна от фактическата истина“. Смятам, обаче, че тук поетичната истина и фактите вървят ръка за ръка.

Габриела Цанева е написала няколко хайку, които са сред изброените от Башьо. И това хайку е едно от тези хайку.

Хайку, в центъра на което е поетичната истина, хайку метафора.

Димитър Анакиев