ПО СЛЕДИТЕ НА ДУМИТЕ – ИЛИ 30 ГОДИНИ ПОЕЗИЯ – редакционна статия

Новата поетична книга на Габриела Цанева „Поезия. Избрано 1994 – 2024“ вече е достояние на читателя в своя електронен вариант и е достъпна за свободно четете и сваляне тук.

Но – можем ли да наречем „нова книга“ един сборник, събрал между страниците си 30 години творчески търсения – лутане, съмнения, прозрения?

Без съмнение, можем да говорим за „ново“ по повод оня особен, почти медитативен процес на вглеждане – назад и навътре, който оформя дадено издание, съставено от избрани творби. Защото всеки подбор, всеки избор е уникален творчески акт и е свързан с времето, в което е извършен. Авторският подбор на включените произведения е новият, днешният авторов поглед към постигнатото в естетически, художествен и философско-тематичен план. Преценката за подбор е оценка за значимост и качество.

Композиционно, настоящото издание съдържа 15 раздела, в които са включени творби от 14 издадени книги на Габриела Цанева – „Реши се и ще си свободен“, „Догонвам бягащия ден“, „Врабче върху антената“, „Заскрежени птици“, „Светлата пътека към звездите“, „Искам себе си“, „Състояния. Хайга“, „Бурята сплита ръце“, „Високосният ден“, „Стъпки по пламъци“, „Оскъдни дни“, „Нощта на щурците“, „Кръстопът на сънища“, „Зад гърба“, както и стихове, публикувани само в периодични медии през 2024 г. В 330 страници е събран 30-годишен поетически опит.

Големият времеви период, през който са писани селектираните стихове, както и структурирането на текста в раздели не фрагментират излишно поетичния разказ. Защото „Поезия. Избрано 1994 – 2024“ е точно това – поетичен разказ за търсенето на твореца. Търсене – разнопосочно, задъхано, гневно, болезнено, отчаяно. Търсене на отговори на важните, вечни въпроси – за смисъла и произхода – на живота и изкуството; за възхода и изхода; за пътищата и безпътицата – на духа и мисълта, на личността и обществото.

Но този разказ не е равен и монотонен. Той е стихия и бунт. Оная стихия, след която всичко е равно. Оня бунт, след който нищо не е същото. Опустошение. Това ли оставя след себе си поезията? Това ли трябва да остави?!

Да. Отговорът е „Да“ – когато това, през което е преминала стихията-поезия трябва да бъде отмито…

редакционна статия