ЗА ТЕМИДА И ОЩЕ – афоризми на Пламен Георгиев

На българина му е съдено да живее зле и той не обжалва това.

Когато двама се карат, третият, който печели, е съдията.

Темида може и да е сляпа, но слухът й долавя всякакъв звън на монети.

Имаме стабилно законодателство – ето, законът на джунглата нито веднъж не е променян.

Как да ме вкарат в правия път, когато той е постоянно в ремонт?!

Не му беше за първи път да влиза по втория начин в политиката.

Понякога вятърът на промяната вдига само прах в очите.

Повечето политици са за глобализма, защото алчността им няма граници.

Някои постоянно си пълнят гушата, за да тежат на мястото си.

Като ходеше на колене пред силните, си осигури потомството до девето коляно.

Хитреци прогониха тъмнината като ни запалиха чергата.

Само жаждата за власт не се гаси с вода.

У нас две дини под една мишница трудно се носят, за разлика от две динени кори.

Тръгна му по вода, след като се направи на ударен с мокър парцал.

Каква ти република – у нас цари овчедушие!

Който търси, винаги намира, най-вече белята си.

Като разтягаме локуми, едва ли ще вържем двата края.

У нас все магистрали строят, а пътища за спасение няма.

На лъжата краката са къси, но тлъсти.

Как да кажеш истината право в очите на Темида, като е сляпа?!

Пламен Георгиев