Издателство gabriell‑e‑lit представя рецензията на д-р Габриела Цанева за новата стихосбирка на Тодор Билчев – „Топонимия на душата“, мащабна и амбициозна книга, която изгражда цялостна поетична карта на човека, паметта, пътуването и духовните пространства. Това е рецензия, която не прикрива трудното: тя разглежда силните и слабите страни на автора, неравномерността на тематичните цикли, напрежението между класическата форма и съвременния читател, както и богатството на образите, които правят Билчев разпознаваем. Книгата е юбилейно издание и носи почерка на автора – с неговата философия, архаична лексика, метафоричност, морален жест и дълбока привързаност към традицията.

ЗА “ТОПОНИМИЯ НА ДУШАТА” НА ТОДОР БИЛЧЕВ – рецензия на Габриела Цанева

„Топонимия на душата“ е една от най-амбициозните и мащабни стихосбирки на Тодор Билчев – книга, която не просто събира стихове, а изгражда цялостна поетична карта: карта на човека, на поета, на важните неща – приятелите, местата, личният спомен, националната памет; на пътуването и завръщането, на духовните и земните пространства, в които личността пребивава. Това е книга, която иска да бъде прочетена като път, не като сборник; като движение във времето, не като статичен миг; като топонимия на духовното пространство, не като лирика в традиционния смисъл.

Композицията напомня своеобразна поетична география на човека, на възвисяването и делничното в него. Стихосбирката е структурирана в три големи дяла, всеки от които има подчасти, а подчастите – тематични цикли. Това е характерно за Тодор Билчев: той е автор, който умее да композира книгите си, да ги превръща в словесни конструкции, където поезията оживява в свой собствен дом.

В тази книга неговата конструкция е топонимна.

Още в обръщението към читателя авторът маркира идеята си, като определя своето разбиране за „топонимията на душата“:

Макротопоними – философия, любов, поезия, социалност, революционност;

Мезотопоними – приятелите, близките, духовните сродства;

Микротопоними – местата, градовете, пътуванията, присъствията.

Така той дава код, чрез който читателят трябва да навигира през текстовете, така очертава линиите, които се движат от небето към земята, от духа към плътта, от универсалното към конкретното.

Това е карта на предизвикателството.

В предговора авторът подсказва с езика си и друго – среща с една архаична философия, която читателите му добре познават, която е характерна за него, но може да се окаже трудна за онези, които за първи път ще се докоснат до неговото творчество.

Още тук виждаме поета и човека Тодор Билчев – с неговия философски поглед към света, с метафоричния, често предмодерен език, с морализаторския привкус на посланията и с тяхната претенция за универсалност.

И задава рамката на книгата – някак вторично, подразбиращо се: душата има топонимия – небесна и земна. Идеята е красива. Изказът е тежък. Но това е стилът на Тодор Билчев – поет, който не търси лесното и често поставя читателя в ситуация да го следва по трудни завои – едновременно мисловни и словесни.

Не за първи път пиша за Тодор Билчев и без съмнение мога да кажа, че той е поет на класическата форма. Владее ритъма, римата, метафората, образа. Пише в традицията на българската лирика от края на ХІХ век – с уважение към строфата, към четиристишието, към динамиката на фразата и моралния жест. Това е сила. Днес малко автори владеят класическия стих. Но е и слабост. Понякога формата диктува смисъла; понякога ритъмът спъва изказа; понякога римата води до неестествени конструкции и стари езикови форми; понякога моралният тон става назидателен; понякога религиозната натовареност задушава поетичния образ.

Когато получих ръкописа на настоящата, юбилейна стихосбирка, бях едновременно щастлива – от доверието на автора да повери отново на издателство gabriell-e-lit тази мащабна творба, но и притеснена, защото книгата е многопластова, тематично наситена и неравномерна.

Не всичко в нея ми хареса и това не ме изненада – то е част от характеристиката на поета и от неговата поетика. Но приех, и го казвам, защото трябва да бъде казано. И разбрано.

Да, трябва да се разбере, че 100 хубави стихотворения не правят непременно добра стихосбирка от същите тези 100 хубави стихотворения. Защото стихосбирката, противно на етимологията на думата, не е и не бива да бъде „сбирка“ на стихове или стихотворения. Стихосбирката е книга със своя логика, тя е разказ, тя е песен, тя е цялост и като цялост не търпи повторения, не търпи неравности, противоречия и разнородност; тя не е „сбирщина“ от текстове, писани в определен период от време – всеки натоварен със своя собствен миг. Защото стихосбирката, като цялост, трябва да бъде мигът – оня, в който авторът и читателят се срещат, за да се докоснат и да създадат своята нова Вселена.

И трябва да се разбере, че за поета може да е лесно да напише 100 стихотворения за година, но не е лесно да напише стихосбирка, която да стане дом за поезията му през тази година.

В „Топонимия на душата“ има силни стихове. Има и стихотворения-повторения, в които авторовата натовареност надделява над поетичния жест.

Има силна, истинска, ярка поезия – и това се случва тогава, когато образът води ритъма. Тук ще намерите стихотворения, които блестят – чисти, песенни, метафорични. „Реката на живота“ е едно от тях:

„В река и от вода родени,

да плуваме се вечно учим.“

Това е поезия, която се движи естествено – като вода, като живот, като кръговрат. Тук Билчев е най-силен: когато пише за природата, за движението, за пътя, за светлината, за местата, които са му скъпи, за пътуването, което го вдъхновява и разширява кръгозора – на душата, на личността.

Силни са стиховете от цикъла за Търново, за Банкя, за Канада; там образът диктува словото, а не обратното. Силни са и стиховете за приятелите – там поетът е най-естествен, най-топъл, най-нежен, интимен, човечен.

Но има и стихове, които според мен отслабват цялостното звучене на разказа „Топонимия на душата“  – онези, в които формата задушава смисъла; в които римата се търси заради съзвучие, а точната дума се губи.

Има и текстове, които тежат не заради поетика, а заради липса на дълбочина и поетичност; стихове, които изобилстват с предмодерна лексика и символика, чужди на съвременния читател. „Турбуленции“ е пример: „Със Господ най сега сме близки.“

В стихотворение от три четиристишни строфи два пъти се среща Бог/Господ. Това е прекалено, натрапчиво, език, който не принадлежи на днешния ден. Такава словесност прилича на поезия, но не се движи; тя е закотвена, молеща, назидаваща, проповядваща.

Познавам Тодор Билчев от години и знам, че това е част от неговия светоглед; уважавам това.

Ако този текст и други подобни отпаднат от стихосбирката – тя ще спечели, читателят ще спечели, но това няма да е книгата на Тодор Билчев – това ще е книга с отрязани крайници, не негова. И – въпреки че този текст не е част от съвременната поетика, въпреки личното ми и редакторското ми чувство, той стои в стихосбирката, защото тя е на автора си. Не на издателството, не на редактора. И така трябва да бъде, но – трябва да бъде казано, защото така е честно.

Тематичният спектър е огромен.

В „Топонимия на душата“ се говори за светоглед и философия, за любов и поезия; тук някои стихотворения са остра и честна социална критика; тук ще намерим паметта към революционното минало, приятелския жест и незабравата, топлотата към скитника, просяка, старицата; паметта към места и младост, към вглеждане в природата – в най-крехкото и в стихията, към пътуване и откривателство, към завръщане и дом – онази топлина в гърдите ни, която ни връзва към корена, И всичко това, поставено в система от духовност и религиозност, достигащи до екзалтика и мистицизъм.

Това е богатство. И, въпреки че не всички теми са овладени еднакво добре; не всички „тежат“ еднакво – както като обем, така и като философска дълбочина и поетична изразност, Тодор Билчев предлага на читателя едно словесно великолепие.

Да, някои стихове са силни, изключителни; други са вариации на едни и същи теми, трети – остават чужди на съвременния читател със своята символика и послания, но това е характерно за автора. И тук, в тази обемна, цялостно замислена сбирка, това личи най-добре. И трябва да бъде прието – като част от неговия стил, естетика и личност.

Тодор Билчев е поет, който пише от мястото на душата си. А в нея са отразени паметта, болката, любовта, светлината, тъмнината, традицията, днешният ден. Душата на поета е огледало на природата, на пътуването, на завръщането, на мечтата за красивото, на нуждата от Бог. Той е поет, който не се променя. И това е неговата сила. Той е поет, който не се модернизира насила – и това също е сила. Той е поет, който пише честно и отстоява своите ценности – и това е неговата стойност. Той е поет, който пише много. И това е неговата трудност.

„Топонимия на душата“ е книга, която събира всичко това – силното, слабото, красивото, овехтяло, образното, назидателното, човешкото, философското, социалното, духовното, любовта. Това е книга, която трябва да бъде прочетена – не защото е съвършена, а защото е истинска.

И защото е топонимия – на душата на автора, и на душата на читателя.

д-р Габриела Цанева, издател