ЗА ВОЕННИТЕ И ЖЕНИТБИТЕ – разказ на Христо Иванов
През 1942 г. мобилизирали дядо ми Петър в българския окупационен корпус в Македония и го изпратили да охранява гара Криволак, която се намира на ЖП линията Белград – Солун. Тази ЖП линия била от стратегическо значение, защото по нея минавало цялото снабдяване на огромната немска групировка в Гърция.
След 09.09.1944 г., България обявила война на Германия и се наложило спешно да изтеглим нашите войски.
Подразделенията се спасявали от немците поединично и хаотично. Да си кажем, че направо бягали. Дядо ми се прибрал на село с разранени крака и това, което казал на дъщерите си като изводи от преживяното било:
Първо, да стоят далече от македонците, защото са непредсказуеми и отмъстителни и той им е „сърбал попарата“.
Второ, да се пазят от военните, защото са непоследователни „и с който акъл си лягат вечер с този не се събуждат сутрин“.
Те му отговорили, че селото ни е далече от Македония и няма вероятност да контактуват с македонци, а и не смятат да служат войници, за да изпитат непоследователността на военните.
– Да, далече сме от Македония, но на отсрещния баир е село Пиринец, населено от държавата с македонски бежанци и затова внимавайте с тях. А военните, като се върнат от фронта ще са навсякъде – отново ги предупредил дядо.
Не го послушали.
Голямата му дъщеря, Дешка, след две години се омъжила за офицер, а малката, Цанка, за македонец от село Пиринец.
Историята за женитбата на леля Дешка е интересна и донякъде опровергава опасенията на дядо ми за военните, затова ще ви я разкажа.
*
Леля ми завършила Поповската гимназия през 1946 г. и си намерила работа като учителка във варненското село Бояна.
През лятото в селото си дошъл в отпуск бъдещият ми свако Вълко, който бил курсант във Военното училище в София.
И на една селска вечеринка се запознал с леля ми. Харесали се и набързо свако й предложил, да се оженят. Тя се съгласила, но била притеснена как да каже на родителите си и как да поиска благословия от тях.
-Това е мой проблем – казал й бъдещият ми свако. – Съгласно обичая, аз трябва, да те поискам от родителите ти и смятам като тръгна за София да отида в твоето село Иванча.
Така и направил. Тръгнал един ден по-рано за София. Слязъл от влака на гара Славяново и пеш отишъл в нашето село. Намерил къщата на дядо ми и се представил като бъдещият му зет.
Естествено, дядо и баба били страшно шокирани. Посещението на непознатия младеж им дошло като гръм от ясно небе, но запазили самообладание.
Настанили жениха в голямата стая, после го поканили на вечеря. Дядо извадил ракия, после вино и наблюдавал свако налита ли на пиене, лаком ли е на ядене, дали е самохвалко, дали е срамежлив? Използвал, че алкохола отпуска човека.
Свако ми се представил сравнително добре. Във всичко бил умерен – и в пиенето и в приказките, само повече наблегнал на яденето, което за курсант било разбираемо. Легнали си и дядо казал на баба:
– Това момче изглежда свястно. Не е и глупаво, но не мога да си дам детето без да съм го проучил напълно. Друго щеше да е, ако е от наше село или от съседно. А ти ми знаеш мнението за военните. Имаме много работа, но ще зарежа всичко и смятам утре, като го закарам на Славяново и като го изпратя за София, да хвана влака за Варна, да отида в село Бояна и да разпитам съселяните му. Ще оставя каруцата и конете при братовчедката. Утре, докато аз впрягам каруцата, ти ще приготвиш една кошница с храна за Дешка, а и момчето няма да изпращаме с празни ръце, защото във Военното училище не са ги прехранили. Напълни му раницата.
Така и направили.
В село Бояна дядо отишъл в кръчмата и поръчал на кръчмаря да сипе на всички мъже по още едно от това, което пият. Казал им, че е бащата на учителката и че е много притеснен, че дъщеря му ще се омъжва за някой си Вълко, който е курсант. А той много на военните нямал вяра.
Мъжете го успокоили, че момчето е свястно, че е работно и отговорно.
Това било достатъчно за дядо. Отишъл при леля и й казал, че може да се омъжи за този Вълко.
Естествено, след време свако ми разбрал от съселяните си, че е бил проучван от дядо ми. Това го впечатлило и му показало как трябва да постъпва родителят, когато детето му се събира за съвместен живот с непознат човек.
След много години, когато пораснаха внучките му, той се сетил как са го проучвали и им казал:
– Когато си намерите момче, първо ми го доведете, аз да го проуча що за птица е. А ако сте далече и не можете да ми го доведете, ще ви науча как да го изпитате. Намерете повод да го заведете на ресторант и го наблюдавайте:
1. Дали е лаком на храна и алкохол и как се държи като пийне?
2. Дали ще налита на бой или ще заспи?
3. Дали ще започне да говори много и да се хвали?
4. Дали ще започне да се заглежда по другите момичета?
5. Дали ще предложи той да плати сметката, въпреки че вие сте го поканили? И като разбере, че няма да плаща, дали ще стане още по лаком?
– Ти дядо, откъде си го научил този начин за проверка на момчетата? – го попитали внучките му.
– Ами така мен ме е проучил бащата на баба ви, прадядо ви Петър. Но да знаете, че най-важното качество на един мъж е да си държи на думата и да не се отмята. От това се е притеснявал прадядо ви Петър. Когато бил войник, останал с впечатлението, че военните са непоследователни.
Христо Иванов
