ЗЕМНИТЕ ПЪТИЩА НА ПАВЛИНА ПЕТКОВА – рецензия на Габриела Цанева

„Земни пътища. Хайбуни“ е третата книга с хайбуни на Павлина Петкова, която отново се доверява на редакцията на Александра Ивойлова и екипа на пловдивското издателство „Астарта“. Сборникът не е формално структуриран и съдържа 46 текста, чието смислово съдържание условно следва кръговрата на сезоните, но и отразява философските и емоционални пориви на автора.

Добър познавач на кратките поетични форми /апева, хайку и sms-поезия/ и с добър усет към източната естетика, Павлина Петкова и с този том доказва своя талант и умението си да рисува и предава чувства и картини; да разкрива и създава настроения, да търси и внушава истините за света, природата, миналото и бъдещето; да отправя послания.

Всеки хайбун е изграден от прозаичен текст, като съдържа и поетичен фрагмент – хайку. В „Земни пътища“ прозата не е линеен разказ, а поетична импресия. Тя не пресъздава някаква история. Тя е завръщане към себе си, към спомена и спомена-мечта, но е и духовно пътешествие, което следва кръговрата на сезоните, за да извърши своя спираловиден полет към дълбините на най-съкровените кътчета на авторовото съзнание. Всяка импресия може и има своя самостоятелен живот като белетристично произведение. Както и всяко хайку в този сборник.

И тук е мястото да споделя, че хайку променя смисъла и значението на цялостната постройка на произведението „хайбун“ в тази малка книжка. Хайку е онази поанта, която разслоява ежедневно-битийното от емоционално-медитативното.

Именно хайку тласка въображението към оня интуитивен скок, който дава неочаквани отговори, като същевременно дава посоката и рационалния израз на нашето търсене.

Защото – да търсим вярната посока – това е призивът и копнението на поетесата.

И тя извървява своя път към вярната посока.

Нека е лек пътят й към Читателя!

д-р Габриела Цанева