ЗИМА – тан-ку на Иванка Попова-Велева
*
бели кокиченца
зъзнат на студа
вятър отвя завивката
жажда за живот
в крехки стебълца
*
малка пряспа сняг
край оградата –
първи кокичета
*
дрянов храст
протяга към слънцето
жилави клонки
нека да запали то
жълтите им пламъци
*
дрянова вейка
с разпукнати пъпки –
малки слънчица
*
вой в зимната нощ
разцепва тишината
като зов за помощ
притихнало селце мълчи –
дали има някой
*
вълчи вой в нощта
над смълчаните села
потръпват кошари
*
минусов студ
стъпките кънтят
по тротоара
не остава и следа
от смеха ни
*
призори
термометърът пада
земята – камбана
*
уличен фенер
разпръсква по снега
мъждива светлина
бледи сенки чезнат
в непрогледната тъма
*
призрачни сенки
се лутат в мрака
на бледа, бледа луна
Иванка Попова-Велева
