ЗИМНО – поезия на Джанино Даскалов
РЕКЛАМАЦИЯ
В ресторанта
тъй скъп на живота,
измамни илюзии
сервират ми там!
Мъничко истини
и безкрайни лъжи!
Не желая
да правя скандали,
или да споря.
Всеки ден уж
спасителна карта купувам,
но без компас,
в мъглата тръгвам отново!
Най-после,
подсказва ми някой отгоре,
да търся и търся отново,
една единствена цел!
От мен невидимо скрита,
ненужна, потънала в прах,
непотребна, забравена!
Като счупено старо пиано,
или отдавна забравена дума!
И се питам отново
защо ли се случва
и има ли смисъл!
Има ли смисъл?
ЗИМНО
В пролука на времето погледнах назад,
зад гърба на проблемите и отровните думи!
Тогава в прозорците, тъмнееше зимният ден,
а там, пясъкът от плажа си говореше с морето
във летния спомен, роден от твоята усмивка
и слънчевите зайчета подгонени от бриза.
В студено настроение, денят преваля недоволен
и заплашителният глас, на вятъра в комина
ме кара да прегърна огъня във моята камина.
СКУЧНОСТ
Еднакво скучни, навели глави
часовете край мен преминават!
Били са някога, твърде отдавна,
интересни и много вълнуващи!
Меланхолично забъркват тъга
в студения мрачен следобед.
После без да кажат довиждане
се измъкват към залеза празни!
Остават след тях, следите в снега
на сивата котка пред моя прозорец.
КРОЕЖИ
През скъсано сито дните пресявам,
изживени и тези, които биха могли
да топлят сърцето в студените дни!
Дните забравени и детската книжка
сътворена отдавна от беден поет,
на тавана любим под всички звезди
протегнал ръка да погали луната,
в снежни съзвучия от думи обични
и лъч светлина в зимната приказка.
Тогава, сякаш открил своята истина,
кроежи замислен, усмихнат чертая
за своето таванче под млечния път!
Джанино Даскалов
