СБОРНА ИЗЛОЖБА НА АВСТРАЛИЙСКАТА ГРАФИКА – редакционен коментар
Лично за мен най-голям интерес представляваше сборната изложба на австралийската графика. Очаквах с нетърпение срещата с изкуството на тези тъй отдалечени в географско отношение творци и тя не ме разочарова. Зашеметяващо е разнообразието на представените произведения.
Изображенията в творбите на различните автори, цветовите решения, използваните графични техники за постигане на желаните ефекти и форми…
В експозицията най-ярко се открояват произведенията, в които доминира влиянието на традиционното изкуство на коренното австралийско население.
Примитивизмът, като изразно средство и естетика, очарова както при изобразяването на човешки фигури и групи, така и в по-сложни, абстрактни композиции, градски пейзажи и инсталации.
Впечатляват приложно-декоративните отпечатъци, в които можем да проследим елементите на аборигенското светоусещане. Зрителят се прехласва пред абстрактните фигури, оформени чрез точки, петна и линии, които изграждат кръгове, спирали и вълни, така характерни за централни-те пустинни райони на австралийския континент. За разлика от колорита на древните, съвременните творци не се ограничават до четирите най-използвани от предците цветове – червен, жълт, бял и черен, а правят комбинации между тях, за да намерят своето равновесие в днешния ден.
Липсата на реализъм в примитивистичното изкуство хармонира със съвременните търсения на модернизма, а техниките за изобразяване на магични символи и заклинания, които са част от културата на местното население често са именно графични техники.
*
Казват, че истинското, дълбоко символно значение на картините на аборигенските художници е невъзможно да бъде разбрано от човек, който не познава културните традиции на общността и това, вероятно е вярно. Но красотата и майсторството не се нуждаят от превод:
Много изящество в линиите и точките, създаващи мащабна картина – един сън, сбъднат в овеществената форма на отпечатък върху хартия… Мащабна история, закодирана с пестеливо използване на черното и бялото… къде ни води?
В тези концентрични кръгове и линии, като от дактилоскопски отпечатък, зрителят може да потъне…
Една изключителна графика, изпълнена със смесена техника – акватинта, открито ецване и вискозна лента е „Автопортрет“ на Брет Нанъп. Тук, характерните петна и точки, идват от откритото ецване, с което се сваля повърхностния слой на плаката, но основното въздействие на гра-фиката идва от композицията, в центъра на която е автопортретът – потъващ, изчезващ образ – като в сън или черна дупка…
Брет Нанъп, Автопортрет
На пръв поглед, напълно различна, сякаш освободена от тежестта на хилядо-летната изолация на континентална Австралия е тази пейзажна графика. Но, ако се вгледаме, ще видим и усетим както въздействието на точките и линиите, които изграждат реалистичните очертания на гора, така и обърнатия символ V, лежащ върху листа като захвърлен връх на стрела.
*
Ще завърша този кратък обзор на австралийската изложба с едно изображение, което изглежда чуждо на общата естетическа рамка, постигната от куратора с подбора и експозицията на творбите.
Но тази графика на Тони Албърт говори и нейният глас е чист и ясен – едно кървящо сърце, едно кървящо око… Като сълза, като разкъсана река тече червеното по медията, увиснала на стената… Толкова невероятно освободено изображение! Използвана е смесена техника – офорт и акватинта, при който металната плоча се поръсва с колофон, след което се разяжда чрез киселина.… Но как металът е дал свобода на цветовете върху отпечатъка?
Тони Албърт, Поздрави от Апин
В това е тайнството на изкуството.
Габриела Цанева, редакционен коментар
