ЗИМНИ ПРИКАЗКИ – поезия за деца на Надежда Станилова

ВЕСЕЛОТО ВЛАКЧЕ

Влакче с дванайсет вагона
бързо лети по перона.
Картички весели снима:
пролет, и лято, и есен, и зима.

Стига последната спирка.
Пуф-паф! – доволно подсвирква
и със дима от комина
пише: Честита ви Нова Година!

ЗИМНИ ПРИЯТЕЛИ

Малък Снежко с нов кожух
се белее като дух.
Носи шапка на главата –
стара тенджера с петната,
кестени като очички,
дълги пръчки за ръчички,
морков за носленце стана
от туршията в буркана
и рисувана усмивка
с най-широката извивка.
Толкова щастлив изглежда,
че и Слънчо го заглежда –
иска този януари
да са истински другари
и с ръката си гореща
кани го на първа среща.
Но къде изчезна Снежко?
Значи е и бързобежко!
Как избяга без крака –
няма никаква следа!
Само тенджерата стара
в локва спи на тротоара.
Слънчо смръщено поглежда
във водата със надежда
и разбира, че най-тежко
е другарството със Снежко…

Надежда Станилова