СЪГЛЕДВАЧ ПО РЪБА – поезия на Анна Димитрова, картини на Кънчо Кънев

Навън съм скитница
с фотоапарат
снимам невидими неща

У дома съм съгледвач –
изследовател
на отраженията във душата.

ПО РЪБА

Когато вечерта
пристъпва тихо на пръсти
да прегърне земята,
умиротворена,
а денят облича пижама
с цветя,
избродирани от слънцето,
аз вървя като сомнамбул
по ръба –
балансирам между деня и нощта

ИСТИНСКИЯТ ПОЕТ

През нощта
дочува вселенски гласове,
през деня,
скрит в пещерата на мълчанието,
разчита кодове космични.

В мъглата влиза сам
да напише своите стихове.

*
Прехвръкне мисъл
и отлитне,
но аз съм благодарна,
когато перце с думички
се закачи
и заиграе с погледа ми,
потрепва плахо
и се опитва да просветне
в тъмното като светулка

ОКТОМВРИ

Все повече се влюбвам в теб,
рижаво и помъдряло
есенно момче.
Сутрин ме събуждаш с кафе,
в което са се утаили
на самодивите сълзите,
танцували в нощната роса.
Раменете ми загръщаш
със сънища,
в които сам си бродил
и си ме търсил през нощта.
Отпускам се
като гальовно коте
във възмъжалите ръце,
блажено мъркам
и пия капки от нектар,
които слънцето изцежда.
Не си отивай,
рижаво момче,
люлей ме във хамак
с песента на птиците отлитнали,
от бакърените си къдрици отрежи
и път ми направи –
да прекрача позлатена
в бялото на идващата зима.

ДУША НА РИБА

Тя
има душа на риба –
крие се в дълбините
на морското дъно
не от страх
да не я достигне харпунът,
а за вълшебна свобода,
където да плува.

Той
стои на брега и хвърля въдица –
надява се да я види
как виси на скепсиса закачена
а после да я развява като знаме с герб –
печат от своя егоцентризъм.

САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Самотният човек е свикнал да мълчи.
Годините, нанизани като в броеница,
застинали са в думата “защо”.
Превид като кобилица
със спомените във ведрата,
наум говори с вещите,
оглозгани от зъбите на времето.
По стените посивели се оглежда,
като във вълшебно огледало,
където в снимки пожълтели
усмихнати го гледат
децата отлетели.
И прародители,
закичени с ордени и медали.
Мълчи самотният човек
по цели дни и нощи,
а душата му не иска да мълчи.
И когато случаен минувач
пред къщата го заговори,
самотният човек
вдига бента
на мъката си спотаена,
заприщена от болката на самотата,
и думите изтичат, подскачат
по бързеите в мисълта
към устието на реката на живота.

СТЪЛБА ЗА ИЗБРАНИ

Небесните селения
с отворени врати
посрещат на мъртвите
летящите души.
Пренаселено е горе –
боричкат се за място.
Понякога се случва
стълба да се спусне от безкрая,
но видима е само за избрани.
Успее ли душата
по нея да се изкачи
и да надникне
в пулсиращите светлини
на седмото небе,
знак е,
че ще се прероди отново.

из “Съгледвач по ръба”, автор Анна Димитрова, изд. “Авангард принт”, Русе, 2022, редактор Нели Пигулева, художник и корица Кънчо Кънев

Анна Димитрова, Кънчо Кънев