СЪМНЕНИЯ – поезия на Джанино Даскалов

АЗ И ТИ

Аз
Ще те изпратя
до края на улицата.
Там се пресичат
всички напътствия
и разумни съвети!
За довиждане в мрака,
ще те прегърна
и непохватно целуна!
Ти
Вперила поглед
в жълтата улична лампа,
през горчиви сълзи
ще видиш как се въртят
и изгарят мушиците
влюбени!
Аз и Ти
После и двамата
стопени в нощта,
размити в сезоните,
ще разравяме спомени
край реката на времето!

ЕДИН ДЕН

Един ден ще си тръгнеш от мен.
Така е, зная няма нищичко вечно.
Нито любов, нито сърцето ми старо!
Освен самотата, звездната може би,
нея поглеждам, но е твърде далече!
За довиждане, един сърдит януари
захвърля отгоре ми бяло одеяло
и над моите вечни съмнения,
милостиво замръзнали в мрака!

ВЪПРОС

Окъсан скитник съм на пътя,
скрил в шепи дните си трохи.
С петна от спомени и кръпки
от всяко сбогом и раздяла,
треперя в старите си дрехи.
Запитвам се понякога защо
и кой открадна от живота,
щастливите минути време
във радостната суматоха
когато ведрата ни младост
по принцип беше си порок
и въздухът ухаеше на рози,
а песните-балади на любов.
Сега в сапуненото време,
живот в живота-сериал,
последният си лев ще дам
да видя смешният му край.

БЕЗВРЕМИЕ

Когато безмълвно си тръгват приятели,
пресичаш площади и чужди кръстовища
в студената зима на недоволството твое.
В нощите търсиш искрица единствена
от усмивка приятелска, жест или дума.
От смешно чудати до лудост гримаси
до топли прегръдки и спазми от смях.
В летните спомени на твоята младост,
когато безплатно прожектираха дните
филма любим – за любов в синьото лято!
Прегърнал зимната вечер, нагарча ти чаят
едва подсладен от твоята тъжна усмивка,
когато безмълвно си тръгват приятели!

Джанино Даскалов