ВЪЗРОЖДЕНСКОТО ОБРАЗЦОВО НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА” – РУСЕ НА 160 ГОДИНИ! – статия на Огнян Стамболиев

ЧИТАЛИЩЕ – ТАЗИ СВЕТЛА ДУМА!

Читалище – тази красива, светла дума не е общославянска, а чисто българска, защото и читалището е българско явление. Близо две столетия то е оня средищен център, онази чисто обществено-
културна организация, която се грижи за българската душа и определено може да се каже, че целокупно я отглежда. И тази велика роля на читалището все още не може да бъде изместена от
никакви други институции, дори от могъщите днес масмедии, радио, телевизия, интернет.

У нас читалищата винаги са били нещо повече от просветителни център. Бих казал, че и до днес те са извор на обществена култура, на морални добродетели, на начин на живот…

*

Скоро русенското читалище, назовано със светлата – също типично българска дума! – „Зора” ще навърши 160 години! Създадено през пролетта на 1866 – последното десетилетие на варварското,
безпросветно турско робство – по идея на видния общественик и политик Драган Цанков, то идва да запълни една огромна духовна нужда на жителите на големия крайдунавски град, тогава столица на Дунавската област /вилает/, простираща се от Ниш до Кюстенджа /Констанца/.

Това, разбира се, е едната причина, но има и друга, по – важна: по същото време русенският „реформатор” Мидхат паша замисля да слее българските с турските училища, да нанесе съкрушителен удар върху родната просвета и култура.

На асимилаторската му политика трябва да се противопостави една нова патриотична сила. И тя не закъснява да се яви в лицето на първото русенско читалище, създадено по модел на вече изградените родолюбиви организации в Лом, Шумен, Свищов и Ловеч.

*

В самото начало бил утвърден устав, според който основната задача гласяла: „подпомагане на родното образование и просвета”. Затова неговите енергични основатели създали библиотека за всички „будни и грамотни русенци”. Същата цел се преследвала и чрез редовното организиране на „сказки”/беседи/, вечеринки, музикални концерти и „драматически представления”.

Но за тази „полезна, родолюбива дейност”, разбира се, са били необходими не само хора, но и средства. И русенци, осенени от възрожденската идея, че величието и бъдещето на нацията трябва да е общо дело, както на всеки поотделно, така и на всички заедно, обладани от библейската максима „дай, за да получиш”, давали не толкова от излишък на имане, колкото от високо
гражданско съзнание. Първоначинателите доброволно определяли една сума, която редовно
внасяли в касата на „Зора”, като спомоществователи. Тази сума, разбира се, е била различна, според възможностите на всеки, но всички русенци са дарявали с еднаква щедрост на сърцето.

*

Според първия устав „Зора” се ръководело от изборно настоятелство: председател, секретар,
касиер, двама членове и библиотекар. И още в началните години се превърнало в притегателен
център за издигнатите духовно граждани на Дунавската ни столица, все млади хора просветители и бъдещи революционери и политици: Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ради Иванов, Иларион Драгостинов, Тодор Хаджистанчов, Георги Икономов, Никола Табаков, Ангел Кънчев, Ганчо
Карамаждраков, Захарий Стоянов.

Твърде скоро русенското читалище вплело името си в революционните борби на града и на цялата
българска земя за освобождението й от омразното, жестоко петвековно робство. Оттук Отец Матей
Преображенски пренасял под монашеското си расо оръжие за Велико Търново, първият помощник на Апостола на свободата Васил Левски – младият Ангел Кънчев посветил Никола Обретенов в тайната как да се образува Русенския революционен комитет: важната връзка между БРЦК в Букурещ и комитетската мрежа в страната.

По този повод летописецът на епохата Захарий Стоянов писал: ”Нямаше вече съмнение, че „Зора” служеше за свърталище на този комитет, при все, че Уставът, сложен в златни рамки, гласеше, че никаква книга или вестник с противно на правителството съдържание, тук не се приема!” Но не случайно тъкмо тук, през 1875 в една от трите стаи на Глаголизовата къща, /намирала се е на днешната улица „Тодор Страшимиров”/ – първият скромен дом на Читалището – се взело важното решение за организирането на Червеноводската чета на Тома Кърджиев.

*

Преустановило дейността си по време на Руско-турската война от 1877- 1878, „Зора” било възстановено на 18 декември 1883 на голямо тържествено общоградско събрание, ръководено от
революционера и читалищен деятел Тома Кърджиев. Тогава бил приет и вторият устав, в
който се казвало, че: „читалището в желанието си да помогне на гражданите на Русе плодотворно да прекарват свободното си време, има зар цел да:
а/ да състави една нова библиотека, която да послужи за основа на една по-голяма бъдеща
градска библиотека

б/да отвори и да издържа едно неделно училище за децата и за всеки, които иска да се образова.

Според исторически източните от онова време двете важни, благородни задачи били осъществени много добре и в срок, но настоятелството, начело с Тома Кърджиев било поело антибългарски, русофилски курс и властите закрили „Зора”.

Богатият книжен фонд послужил за база на новосъздадената общинска библиотека, предшественик на днешната голяма и богата Регионална библиотека, носеща името „Любен Каравелов”.
За първите си 22 години „Зора” положило основите на русенската духовна култура.

*

Всъщност, оттук започва театралното дело в града, с представлението на пиесата „Ружица” на Тодор
Хаджистанчов /1871/, последвано от ред успешни премиери на: „Геновева”, „Иванко”, „Крум
Страшний”, „Криворазбраната цивилизация”, „По неволя доктор”, „Покръстването на Преславския
двор”, „Райна княгиня”, „Разбойници”…

От това славно време са и най-ранните музикални прояви в Русе – отново дело на Българското читалище „Зора”: концерти, хорови, инструментални, вокални, балове. Първото у нас певческо дружество, основано от неуморния учител, писател и преводач Тодор Хаджистанчов /на 4 октомври 1870/, първия струнен оркестър /1872/, воден от Никола Сакеларов, който по- късно, заедно с драматическата трупа, поставя основите на филхармонично-театралното дружество „Лира”/1891- 1906/, пряк предшественик на големите културни институти в Русе – Драматичния театър „Сава Огнянов”/1907/, Държавния симфоничен оркестър /Филхармонията – 1947/, Русенската държавна опера /1949/.

*

По- късно, през 20-те и 30-те години русенски общественици правят опити да възродят старото
възрожденско читалище, но това става доста по-късно, през 1956-та, годината в която стават някои положителни промени в комунистическия режим.

На 30 септември 1955 по инициатива на група от 33 културни дейци и общественици, подпомогнати от енергичния партиен ръководител, един от градителите на съвременния Русе, Пенчо Кубадински, решават да възродят „Зора”.

В учредителния протокол се посочва, че това се прави, за да се: „продължат революционно-
патриотичните и демократични традиции на прочутото народно читалище от предосвобожденския период.” Избран е нов управителен съвет, в който влизат журналисти, юристи, театрали,
общественици и авторитетни личности от града, известни с отношението си към просветата и
културата. Секретар е младият тогава журналист и писател Серафим Северняк.

*

През следващия, трети период от своята история Възрожденското образцово народно читалище
„Зора” успява да достигне и надхвърли далече мащабите на първите години. И може определено да
се каже, че всестранната му плодотворна дейност е на завидна висота. И това не е само резултат от
верността към традицията и завета на основателите-възрожденци, но и към новаторството – същност на завета.

Библиотечната дейност – основна в досегашната история е наистина богата с много читатели и
много раздадени книги. Добре систематизирани каталози на фондовете, тематични картотеки,
дигитален каталог и дигитален архив. И освен това: през годините голям брой десетки интересни срещи с български поети, белетристи, преводачи, литературни критици и историци, на които са
разглеждани творби от нашата и световната литература, тематични вечери, музикално- поетични
рецитали, камерни концерти, читателски конференции, обсъждания.

Години наред, под егидата на „Зора” твори един от най-големите хорови състави у нас – хор „Родина”. Създаден е през лятото на 1936 година като мъжки хор, а след време увеличава състава си и става голям смесен хора, способен да се справи с най-трудните хорови партитури от предкласиката до съвременността. Лауреат на голям брой награди от конкурси и фестивала в България, Европа и света, през 1988 година той беше обявен на най-значимия хоров конкурс, в Ланголен, Великобритания, за „Хор на света”.

През първите десетилетия от създаването си е бил ръководен от незабравимия градител на музикален Русе, Маестро Христо Дюлгеров /1905 – 1982/, а след това достига своя апогей под палката на големия Васил Арнаудов /1933- 1991/.

*

За истинското, всестранно оживяване на „Зора” през тези години голям принос имат редица
читалищни дейци и служители. Ще спомена само част от тях: на първо място журналиста
Цвятко Цвятков /1915- 1985/, дългогодишен председател, секретарите: Серафим Северняк и
Борис Деспов, преподавателите в Езиковата школа по немски, френски и английски към „Зора” :
Александър Куртев, Пенка Дюлгерова и Теодора Георгиева, създателката на етнографската сбирка
Ксения Кафеджиева, ръководителите на драматичния състав: големите български театрали,
тогава в състава на Драматичния театър „Сава Огнянов”- Леон Даниел, Иван Кондов и Лиляна
Шопова, литературните консултанти – писателите: Климент Цачев и Атанас Тенев, библиотекарката:
Росица Шикова… А днес от председателя Емилия Василева и главния библиотекар Зоя Костадинова.

Много успешна е и творческата дейност на Литературния клуб, ръководен от критика Крум
Гергицов.

Невъзможно е в този кратък текст да се обхване в исторически и съвременен аспект цялостната
дейност на първото и водещото и до днес русенско читалище. Тук ще спомена още и литературния
кръжок/клуб, който имах честа да водя през 80-години, а сега той е под грижата на г-н Крум
Гергицов.

Мисля, че и днес възрожденският дух и ентусиазъм не е напуснал „Зора”. Този светъл пламък в
русенската и българската духовна култура, не престанал да свети и грее вече 160 години!

Огнян Стамболиев, ПЕН-БГ, Основател на литературния клуб „Зора”

*

Първата сграда на „Зора”, 1866 в стария Русе, тогава столица на Дунавската област /вилает/ от
Ниш до Констанца

Карта на член на Читалището

Тома Кърджиев /1850 – 1887/, основател на „Зора”

Драган Цанков /1828 – 1911/ основател на „Зора”

Най-красивата сграда у нас, Доходното здание от 1956 до 1990 г. беше дом и на „Зора”

Бившата сграда на руското консулство, в която от 1990 година се помещава ВОНЧ „Зора”, Русе

Маестро Васил Арнаудов на фестивала Мартенски музикални дни, Русе, 1986

„Хорът на света” /хор „Родина” при „Зора”/ на конкурса в Ланголен, Великобритания, 1988