ИЗЛОЖБА НА НАГРАДЕНИ БЪЛГАРСКИ ТВОРБИ ОТ XVIII СВЕТОВЕН КОНКУРС ЗА ДЕТСКО ХАЙКУ НА ТЕМА „СЕМЕЙСТВО”, ЯПОНИЯ

35-ти ДНИ НА ЯПОНСКАТА КУЛТУРА

Най-кратката поетична форма хайку е изключително популярна в България.

Не случайно в момента у нас много деца правят своите първи самостоятелни опити да пишат хайку или се обучават под ръководството на своите учители. В съчетание с рисунка или апликация хайку предлага неограничени възможности за още по-оригинално визуално изразяване на младите творци под формата на японското изкуство хайга. А когато темата е „Семейство”, съчетанието на поезия и визуален образ в една художествена творба е истинска наслада. При това рисунката или апликацията не е буквална илюстрация на текста, а е призвана да доразвие неговия смисъл в полето на нашите визуални възприятия.

*

На 12-и октомври 2024 г. в Столична библиотека бе открита изложба с наградени хайку творби от 18 Световен конкурс за детско хайку с рисунка на тема „Семейство“, организиран от японската фондация JAL със съдействието на Български хайку съюз и фондация „Янкови“ – Асеновград. Събитието се реализира в рамките на 35 юбилейни Дни на японската култура в България с подкрепата на Японското посолство и фондация JAL – Япония. На откриването на изложбата официални гости бяха г-н Шиназава, Съветник в Посолството на Япония в България и г-н Мураки, Секретар по културните въпроси. Всички наградени деца получиха красиви грамоти и предметни награди, изпратени от организаторите, връчени лично от г-н Шиназава.

Изложбата представи 25 наградени творби, чрез които зрителите се докоснаха до българското семейство, ситуирано в различен контекст – как преминава забързаното му ежедневие, как чества традиционните празници, къде прекрава свободното си време, какво прави по време на мечтаната ваканция и др. Моменти, докоснали сърцата на децата по един емоционален, вълнуващ и незабравим начин, запечатани чрез пъстрата палитра на тяхното светоусещане, художествен и поетичен талант. Общо в конкурса взеха участие 387 деца от цялата страна. Изложбата бе аранжирана с красиви тематични композиции на Сдружение за икебана „Сога”.

Международно жури от японската фондация за културен обмен JAL с председател г-н Йошихару Уеки, координатор г-жа Тамура Мика и експерти по хайку от Haiku International Association съвместно с жури от Български хайку съюз в състав: Александра Ивойлова, Зорница Харизанова, Венелина Петкова, Весислава Савова и Людмила Христова, отличиха следните участници в конкурса, а именно:

I. Големи награди на фондация JAL спечелиха:

1. Александра Николаева Ордалиева (14 г.) – Бургас

Aleksandra Nikolaeva Ordalieva (14 years) – Burgas

Сплетени корени
Нови листа ще заменят старите
Семейството е като дърво

Intertwined roots
New leaves will replace the old ones
Family is like a tree

През годините във всяко едно семейство се случват различни събития и промени, както листата на едно дърво се сменят през сезоните, но преплитащите се корени и клони го карат да остане право и здраво. В тази изящна медитативна рисунка на Александра Ордалиева, наподобяваща мандала, в центъра на ствола на едно вековно дърво са разположени три поколения жени – дъщеря, майка и баба. Те сякаш знаят своята важна роля – да носят и да се грижат за плода, който всеки иска да се роди и да има в живота си, за да продължат родословното дърво и да бъдат полезни на близките си. Хайку в творбата на талантливата художничка обхваща толкова древна философия, колкото и самото човечество.

2. Радостина Иванова Иванова (13 г.) – Велико Търново

Radostina Ivanova Ivanova (13 years) – Veliko Turnovo

Майчин скут
И бащина прегръдка
Миг във вечността

Mother’s lap
And father’s hug
A moment into eternity

Нежност, покой и любов внушава рисунката на Радостина Иванова. Тя е изображение-архетип на християнското семейство. Тримата – баща, майка и дете, са в единение.

Диагоналната композиция носи смислова градация: бащата (в профил), чийто поглед е отправен надолу, е най-високо в йерархията. Светлолик и светлокос, негова е „прегръдката“, той е силата, опората, закрилата. Майката, с разпусната тъмна коса и бяло покривало (препратка към иконописните изображения), излъчва копнеж, обич, отдаденост и чистота. Лекият наклон на лицето ѝ наляво отвежда в низходящата посока на композицията – към русата главица на спящо в скута ѝ дете. Светли акварелни тонове подсилват чувството на преклонение пред живота, пред Сътворението. В своето хайку, чудесно допълващо картината, авторката осъзнава, че този момент на семейно щастие е неповторим – и същевременно е отправен към вечността – част от кръговрата на неизменната човешка същност.

3. Димана Владимирова Върбанова (13 г.)  – Велико Търново

Dimana Vladimirova Varbanova (13 years) – Veliko Turnovo

Семейството е злато
Родител става
Пак дете

Family is gold
A parent becomes
Again a child

Изключително оригинална творба, нарисувана с прекрасни цветове и дълбок смисъл на хайку. Авторът сравнява семейството със злато, което традиционно се смята за най-скъпия метал или е метафора за най-голямата ценност. Идеята, че родителят посвещава времето си на детето, за да играе с него и да го забавлява, е изразена както от картината, така и от хайку. Но може би той го прави не само, за да му достави удоволствие и радост, а и заради детето  в себе си, което е все още живо. Хайку  звучи като съвет към онези родители, които нямат време да общуват с децата си.

4. Велина Петрова Калайджиева (13 г.) – Асеновград

Velina Petrova Kalaydzhieva (13 years) – Асеновград

Топъл залез
Цялото семейство
Край морето

Warm sunset
The whole family
By the sea

Природата ни сближава, внася спокойствие в живота ни. Споделените мигове на безгрижие и съзерцание след дългия летен ден отпускат сърцата на всички членове на семейството. В тази хайга има много любов и сигурност, така както трябва да е във всяко семейство – затова ни говорят и самите цветове в нея.

А използваните материали (дърво, глина, естествен канап) показват уважение към природата и пълнота на преживяването – всички сме свързани с нея, в прегръдка с нея, също като семейство. Визуалната творба допълва по въздействащ начин стаеното в хайку чувство, а в него самото откриваме простота, естественост и пестеливост на изказа.

5. Димитър Димитров Петков (14 г.) – Велико Търново

Dimitar Dimitrov Petkov (14 years) – Veliko Turnovo

Под японска вишна
Семейство в тишината,
Вечен цветен миг.

Under a sakura
А family in the silence,
An eternal colorful moment

Когато погледнах рисунката, първата мисъл, която ми хрумна беше, че това биха могли да са които и да е планини по света, набраздени от слънчевата светлина. Клонка сакура радостно наднича и семейството, което в рисунката е изобразено семпло и стилизирано (две фигури в гръб със сламени шапки) се наслаждава на този специален момент. Момент, който никога няма да се повтори, но е вечен именно заради цветовете и слънчевата светлина.

II. Награди на фондация JAL печелят:

1. Андреана Иванова Косева (13 г.) – Габрово

Andreana Ivanova Koseva (13 years) – Gabrovo

Пролетта е тук.
Път – завръщане.
Заедно.

Spring is here.
A road back.
Together.

Прекрасно съчетание на прецизна рисунка, изобразяваща пищното великолепие на пролетния цъфтеж и дълбокия философски текст на чудесното, графично вписано в картината хайку. Контрастът между наситените, ярки тонове на огромните цветя във фона на картината и ненатрапчивата нежност на изобразеното в прегръдка на преден план семейство създава у наблюдателя топло чувство за единство и хармония.

Приятният колорит и добрата композиция на рисунката  отлично се съчетават  с философската дълбочина на текста за вечните стойности – пътят, любовта и пролетното възраждане на живота.

2. Виктория Венциславова Бекярова (13 г.) –  Велико Търново

Viktoria Ventsislavova Bekyarova (13 years) – Veliko Turnovo

Майка и дете
Във старост и в младост
За цяла вечност

Mother and child
In old age and in youth
For eternity

Дълбоко и зряло хайку за най-съкровените чувства на човешката душа и естествения стремеж за запазване на връзката между най-обичните хора (майката и детето) за цяла вечност.

Ръката (божествена и родителска), докосваща пурпурното дърво (което може да се приеме и като символ на световното дърво – връзката между небето и земята, природата и човека), издават копнежа на детето завинаги да запази майчината топлина и любов. Едновременно конкретна и метафорична хайга, отразяваща по най-добър начин детските мечти и надежди за вечното присъствие на майчината любов и подкрепа в живота, независимо от възрастта и обстоятелствата.

Хайку и рисунка се допълват взаимно, без да се преповтарят, като създават радостна картина на единство и хармония.

3. Петър Стоянов Цонев (11г.) – Поморие

Petar Stoyanov Tsonev (11 years) – Pomorie

Под едно крило
със същите корени
и любов в сърцето

Under one wing
With same roots
And love in the heart

В хайку творбата на Петър има два много силни символни образа – на крилото и на дървото. Крилото е майчината нежност и бащината закрила, корените на дървото са всички връзки от миналото и от настоящето, които правят едно семейство такова, каквото е – уникално. Рисунката е изящна и вдъхновяваща, съдържа в себе си намек за мистиката на живота, чиято основа е способността ни да обичаме.

4. Даяна Ангелова Димитрова (13 г.) – с. Първомайци, област В. Търново

Dayana Angelova Diitrova (13 years) – village Purvomaitsi, district V. Turnovo

Семейство
нежност и топлина
уют и тишина

Family
Tenderness and warmth
Coziness and quietness

Хайку рисунката на Даяна Димитрова представя един от най-сакралните моменти за патриархалното българско християнско семейство от миналия век – посрещането на Бъдни вечер. Семейството се е събрало около софрата върху топла настилка от слама.

Централна е фигурата на бащата, който държи стъкленица с вино. Майката е приготвила вкусни традиционни гозби – питка, гевречета, боб, сарми… Децата са нетърпеливи да ги опитат. Тук се преплитат няколко етични ценности – семейството, нежността, уюта, топлината, спокойствието и тишината. Те изразяват един подсъзнателен копнеж или обобщение на всичко, което е най-мило за децата. Присъствието на големия християнски кръст в дома подчертава отношението на семейството към Бога и вярата. Рисунката излъчва спокойствие и семейна идилия.

5. Алекс Георгиева Николова (12 г.) – София

Alex Georgieva Nikolova (12 years) – Sofia

Навън вали
В семейната къща
Мирис на питка

It’s raining outside
In the family house
Aroma of a round bread

Традициите, които се базират на многовековен опит, носят онази мъдрост, която може да даде само живият живот. Една от тях е свързана с особената функция на погачата в българския дом. Хлябът или по-скоро погачата/питката са един от символите на българската трапеза, на домашното огнище и гостоприемство. 

Той заема централно място и в творбата на Алекс Николова. Противопоставянето на лошото време навън (снеговалеж) и димящият хляб – символ на уюта в семейния дом, ни навежда на мисълта, че каквито и несгоди и трудности да имаме в живота си, винаги можем да намерим пристан вкъщи, където някой от нашите близки (майка, съпруга, дъщеря или сестра) ще ни очаква с димяща погача или вкусни гозби, създавайки специално за нас един неповтроим момент на хармония, грижа и топлина.

6. Александра Симеонова Папаличева (5 г.) – ДГ „Надежда“, Асеновград

Alexandra Simeonova Papalicheva (5 years) – Assenovgrad

В дланта си държа
Любов, топлина
Семеен уют

I keep in my palm
Love, warmth
Family coziness

Ярка, цветна, жива рисунка на една от най-малките участнички в конкурса. Разперената детска ръчичка, пръстите на която са усмихнатите членове на семейството, създава закачливо и весело настроение за семеен уют и топлина, което по детски безгрижно и непосредствено ни кара да се усмихнем и да забравим проблемите си. Макар и описателно, хайку допълва щастливата семейна картина. От наивистичната детска рисунка бликат светлина, любов и радост.

7.  Алина Петкова (10 г.) – 105 СУ „Атанас Далчев“, София

Alina Petkova (10 years) – Sofia

Топъл вятър
Балоните се издигат 
И пръскат щастие

Warm wind
The balloons fly up
And spread happiness

Едно дете празнува своя 10-ти рожден ден през лятото. Красива торта на масата, семейството подредено край нея, приятелките (или може би сестричките) също са тук. Това не е фантазия или мечта, това е реален момент от преживяното. Всички са навън, ще запечатат мига със смартфоните си. А рожденичката ще го съхрани и преживее отново в своята рисунка с хайку.

Разноцветни балони излитат от ръцете на щастливата малка компания. Изравняват се с високото слънце. Поляна, чадъри с надпис “Happy Birthday”, басейн, шезлонг – цветовете са акварелни. Рисунката иска да ни покаже всеки детайл от празника, да ни покани тук, около кръглата масичка, на която е тортата с цифра 10. Ставаме съпричастни на тържеството. Това е поколението на мира, нека бъде така и занапред, си мислим. И балоните „пръскат щастие“ и ни издигат нависоко.

8. Матея Ивелинова Иванова (6 г.) – София

Mateya Ivelinova Ivanova (6 years) – Sofia

Пикник с мама и тате
Обичаме природата
През всичките сезони

Picnic with mom and dad
We love the nature
In all the seasons

Радост, чиста радост се излъчва от тази картина. Не само усмихнатите лица и ярко оцветените дрехи, не само дъгата, която я прави дори по-цветна – цялостното настроение на тази чудесна творба от 6-годишното момиченце е това на щастието, с което и семейството ѝ, и природата – погледнете Дървото на сезоните, – са я надарили. Можете да видите таланта на малката Матея да рисува страхотни картини с думи и цветове.

9. Калоян Папучаров (8 г.) – 145 СУ „Симеон Радев“, София

Kaloyan Papucharov (8 years) – Sofia

Изоставена къща
семейство паяци
виси от тавана

Abandoned house
a family of spiders
hangs from the ceiling

Възрастните обикновено се чувстват тъжни, когато видят изоставена къща – няма семейство, няма радост, няма и надежда за бъдещето. Обаче, осемгодишното момче вижда нещо очарователно в нея. Има живот. Нещо повече – това е животът на цяло семейство, което виси от тавана. Да, те не са хора, а паяци. Е и? Поглеждайки картината и прочитайки хайку стиха на глас, човек може лесно да открие отговора на този въпрос.

10. Джулия Мирославова Господинова (8 г.) – Нац. музикално у-ще, София

Julia Miroslavova Gospodinova (8 years) – София

Семейството…
глътка
морски полъх

Family …
a breath
of sea breeze

Многоточието в това хайку говори много – естествената пауза на мисълта след него отваря пространство за читателя му. А още по-дълбоко звучи след неочакваното сравнение с морски полъх! Гледайки рисунката, сякаш и ние хората, свързани в семейство, ставаме платноходки, които този нежен морски полъх насочва в една посока. Нашите платна са платната на любовта, която ги свързва. Рисунката допълва по чудесен начин необичайното сравнение и ни оставя да открием собствен смисъл и прочит в цялостната творба.

11. Екатерина Юлиан Колева (15 г.) – София

Ekaterina Julian Koleva (15 years) – Sofia

Семейна разходка
С червило от боровинки
Запечатахме мига

Family walk
With a lipstick of blueberries
We sealed the moment

Весела рисунка. Обърнати в срещуположни посоки (нагоре и надолу), героите на Екатерина Колева плуват в пространството, обградени от боровинкови клонки. Майка, баща, три деца и куче са раздвижени, всеки в своята поза и със своя жест, изразяват радост и доволство. Картината е слънчева, в овална рамка, в кръгово движение – сякаш композицията ще се завърти и долната част ще се качи горе – като в своеобразна въртележка. Тази добре изразена кинетичност, която побира в малкото пространство на рисунката простор и свобода, би могла да се приеме и като споменатата в хайку „разходка“. Цялата условно нарисувана поляна е обсипана с боровинки, а вън от кръга ръснатите акварелни петна напомнят боровинков сок. Добре намерен хайку момент в лаконично изразен оригинален образ.

12. Калина Юлиан Колева (15 г.) – София

Kalina Julian Koleva (15 years) – Sofia

Рояк светулки
В зимната вечер –
У дома съм

Swarm of fireflies
In the winter evening –
I am at home

Картината на Калина Колева е отворена към зимната вечер. Условно са подредени два пласта – на дома и на външния свят. Противопоставяйки се, същевременно те са в хармония. Стаята (без стени) е очертана от пода, който в перспектива отвежда погледа към центъра на композицията – горяща камина, символ на домашен уют, на семейна топлина. Родителите, прегърнати, съзерцават огъня, децата са увлечени в игра на шах.

„Рояк светулки в зимна вечер“ (според хайку тристишието) – лято и зима в едно. Този контраст се създава и от пламъка на семейната привързаност, от тихата идилия. Вечерта навън е някак светла – небе, падащ сняг, побелели дървета. Одеалото, в което са сгушени майката и бащата, е на снежни звездици (отново връзката  вън-вътре).

13. Петя Димитрова (13 г.) – Русе

Petya Dobromirova Dimitrova (13 years) – Rousse

Морски бриз
Лято с топли чувства.
Обичам те, мое семейство!

Sea breeze
Summer with warm feelings
I love you, my family!

В тази толкова хармонично и наситено оцветена рисунка се налага слънчевото настроение (усещане за горещо лято, а оттук и за топлината на чувствата), както и единната, разкриваща определено послание композиция: три нива (небе, море, бряг), пресечени от три вертикални фигури (на семейството).

Най-високият хоризонтал, най-светлият, прозрачносин – е с център слънцето. Кръгът му хвърля светлината си в морето, чиито декоративно нарисувани вълни се сливат с райето на фланелките. Хора и природа са в единство.

Семейството преживява мига ръка в ръка, в обич. Особено красив елемент са пълните с вятър коси, продължение на слънчевата пътека. В краката на героите, стъпили в горещия пясък, пластично се изписват формите на морски обитатели – миди, охлюви, звезди. Цялата рисунка на Петя Димитрова е с ясно очертани контури – условие за стилизация и обобщеност на детайла. Взаимно допълващи се хайку и изображение.

14. Адриана Димитрова Златева (9 г.)  – Бургас

Adriana Dimitrova Zlateva (9 years) – Burgas

Много мисли.
Все бързаме.
Животът отлита…

A lot of thoughts.
Always in a hurry.
Life is flying away …

На пръв поглед, като че ли рисунката изразява изключителната динамика на ежедневието на едно съвременно семейство (майка, баща и две деца), различна за всеки от персонажите. Възрастта на членовете на семейството съответства на техните интереси, задачи, ежедневни занимания, предпочитания и професии. Самите те са раздвоени между своите задължения и мечти. Колоритът е въздействащ и внушава приповдигнато настроение, любов към живота, амбициозност и борбеност.

Но хайку задава няколко изключително зрели и актуални въпроси, а именно: Не пропускаме ли всъщност самия живот така забързани в преследване на нашите амбиции, задачи, планове и проекти? В днешното динамично ежедневие остава ли ни време за общуване, за разговори и съвместни занимания с най-близките на сърцето ни хора? Какъв е смисълът на живота?

15. Дуйгу Нермин Ридванова (6 г.) – Търговище

Duigu Nermin Ridvanova (6 years) – Turgovishte

Моят свят
Мама, тати
Аз и цветята!

My world
Мum, Dad,
Me and the flowers!

Цветята са красотата на детския свят! Всяко дете обича да ги рисува! Може би защото са така невинни като самите деца. В света на децата цветята са по-живи от тези в света на възрастните. Те са част от задружното семейство, в което сърцата на неговите членове образуват заедно едно огромно сърце, приличащо на цвете. Рисунката и хайку стихът на шестгодишната Дуйгу излъчват красота и хармония между всички техни елементи.

16. Александра Илиева Рангелова (6 г.) – ДГ „Асенова крепост“

Aleksandra Ilieva Rangelova (6 years) – Assenovgrad

Цъфнали рози
Виждам пътя
Към родната къща

Blooming roses
I see the road
To my native home

Розата е един от най-ярките национални символи на България. Толкова силен и жив символ, че е способен да покаже пътя към родния дом, койтo съществува от поколения и където, както личи от усмивките на рисунката, детството е щастливо и цветно! Прекрасно е как силно зазвучава това хайку, написано от шестгодишно дете, чрез образа на розата, съдържащ в себе си цяла вселена от родни картини и усет за дом.

17. Селин Сенай Мюджет (12 г.) – Хасково

Selin Senay Mudzhet (12 years) – Haskovo

С шейна на пързалката…
И снежният човек е част
От семейството

With a sleigh on the slide
The snowman is also a part
Of the family

Макар че не е традиционно решена в пастелните, меки тонове на зимата, а е ярка и жизнерадостна, картината на тази пързалка заедно с падащия сняг ни навява носталгични, мили спомени от собственото ни детство с дълбоки снегове и студени зими.

Контрастът на бяло, синьо, зелено, охра, на топли и студени цветове засилва чувството на оживление и вълнение. Дори усмихнатият снежен човек споделя радостното настроение – цялата тази наивистична детска рисунка, съчетана с чудесното хайку, представлява еманация на естествения човешки стремеж към радост, веселие, единство и свобода.

18. Айча Кадир Мехмед (14 г.) – Хасково

Aycha Kadir Mehmed (14 years) – Haskovo

Моето семейство
За всеки по нещо
И две крила за всички

My family
Нere is something for everyone
And two wings for all

На пръв поглед типична коледна картина на събралото се на трапезата, край украсената елха семейство, подготвящо се за отбелязване на празника. Съчетана обаче със зрялото, дълбоко, философско хайку, тази рисунка през непосредствеността на детския поглед и възприятие на света ненатрапчиво разкрива, че зад видимата повърхност на нещата винаги съществува тяхната невидима същност. Именно тя създава тяхната значимост, като прави от къщата дом, от събраните близки – семейство, от ежегодното събитие – празник. Загледани в тази спокойна семейна картина, ние като че ли чувстваме над главата си лекия полъх от ангелските криле.

19. Кристияна Кристиянова Бужева (9 г.)  – Попово, обл. Търговище

Кristiana Kristianova Buzheva (9 years) – Popovo

Слънцето грее
Семейството е на разходка
Лятото е дошло.

The sun is shining
Family is on a walk
Summer has come.

Изключително колоритна, изпълнена с динамика и позитивизъм творба, която представя едно щастливо семейство по време на разходка с колела в парка. Семейната идилия и приятните преживявания се допълват от едно малко приятелче – бяло котенце, което ги придружава по време на техния излет.

Слънцето заема централно място в творбата, излъчвайки топлина и радост. Кошницата за пикника, балоните и захарните лакомства на клечка придават едно неповторимо усещане за предстоящото преживяване. Хайку въвежда сезона, а именно началото на лятото. Един триумф на живота, красотата на природата и задружността в семейството!

20. Валентина Валентинова Дженатова (9 г.) – Бургас

Valentina Valentinova Jenatova (9 years) – Popovo

Поливам с маркуча
всичко расте.
Щастието е в сърцата ни

I water with the hosepipe
everything grows up.
Happiness is in our hearts

Като почитател на техниката „зентангъл“ – „отпускащ и забавен начин да се създадат красиви образи посредством рисуване на структурирани шаблони“ (zentangle.com), – чрез които която творецът изразява всяка емоция или мисъл, без да се обвързва с нея, едва повярвах какъв шедьовър е създало това момиче, само на девет години.

Центърът на рисунката е зает от едно щастливо семейство, членовете на което знаят как да споделят радостта от това, че са живи и могат да се грижат за всичко около тях. Хайку стихът отлично допълва тази рисунка.

Линк към всички наградени творби можете да и откриете на:

https://www.jal-foundation.or.jp/haiku-contest/result/en/?c%5B%5D=BG&a%5B%5D=1

Автори на коментарите: Александра Ивойлова, Венелина Петкова, Весислава Савова, Зорница Харизанова, Людмила Христова.

Материала подготви: Зорница Харизанова, секретар на БХС