ПРИЛИВ НА ВЪЗМЕЗДИЕ – разказ на Боян Балкански
Късна есен. В с. Ливадино застудява. Преди здрач местен партиен функционер, Мишо Мижитурката, и двама непознати с шлифери и нахлузени каскети идват към двора на младия 33-годишен учител Калин Калинов. Единият от тях е едър, с голям орлов нос, заострен като клюн и има намръщен гладиаторски поглед. А другият е нисък и ходи след Едрия като пале.
Овчарското куче Лишко реагира подобаващо към непознатите. Стопанинът изли-за къщата и го завързва за дворната ограда. А сетне учтиво посреща пристигащите.
-Добър ден! Какво ви носи насам? За-повядате вътре, за да се почерпим!
-Не е необходимо, имаме специална работа да вършим – отговаря с басов глас Едрият. – Я доведи твоя племенник Милен и да отидем до едно място!
След десетина минути искането е изпълнено.
-Вземете здрава лопата и кирка и да тръгваме! – настоява заповеднически Едрия. Ще потърсим златно съкровище във вашата Калинова нива.
От двора на Калин, който е в самия край на селото, петимата мъже вървят по близката ливада с известен наклон. Изкач-ват се на заоблен хълм и изчезват зад него. До този момент калиновото куче, усетило враждебността на непознатите хора, е с вперен поглед към групата и непрекъснато лае.
По нареждане на непознатите, Калин и Милен копаят голяма дупка на посоченото място в нивата, сега в землището на ТКЗС. Но никакво имане не се открива.
Притъмнява. Изкопчиите се досещат, че зад тях дебне някаква опасност, но не могат да разгадаят каква ще е нейната същност. В един момент Едрият с грубиянски тон се обръща към тях и заповядва:
-Достатъчно. Излезте от дупката! Има-не не намерихте, но вие ще го заместите!
Заповедта е изпълнена и Едрият продължава:
-Почти всички от Калиновия род сте николапетковисти и врагове на народната власт. И вие сте същите. Имаме достоверна информация, че слушате и чужди радиостанции, които са забранени. Затова животът ви ще свърши тук и тази „златна“ землянка ще бъде вечния ви дом!
В този миг Калин и Милен се вцепеняват. И онемяват.
Едрият разпорежда на Ниския да им завърже ръцете отзад с приготвените за целта въженца. После същият ги бута в дупката, взима лопатата и започва да ги заравя живи.
-Не! – провиква се Едрият, – Тъй като съм „милостив“ първо ще ги убия, за да им намаля мъчението, а след това землякът им Мишо ще ги зарови.
И без да му мигне окото, Едрият изважда пистолета и стреля във „враговете“ на властта. А със заравянето им веднага се захваща Мишо Мижитурката.
Стъмва се. Дупката е запълнена старателно и покрита с разхвърляна суха трева върху нея. Убийците са доволни за добре изпълнената задача, поставена им от висшестоящите власти.
В този момент над това смъртилище се извива ято гарвани със силно грачене, сякаш известяват на животинското царство в района за това жестоко убийство.
След няколко дни властниците пускат нарочен слух, че Калин и Милен са успели да избягат, преминавайки през сръбско-българската граница.
Родителите и близките им се молят – дано разпространяваната вест е вярна.
Само кучето Лишко съвсем не вярва на тази версия, защото, въпреки настъпилия студ, често тръгва по дирите на Калин и групата из ливадата и отива до надушеното от него смъртоносно място. Там клечи, скимти и отново се завръща. Баба Марина от селото забелязва странното поведение на кучето, но от страх, горката, не смее да продума пред никого за това.
*
Минават няколко години.
В землището на Ливадино се извършат почвено-мелиоративни проучвания.
Случва се така, че точно на белязаното място почвоведите копаят почвен профил и попадат на човешки трупове. Веднага съобщават на местната власт какво са видели, а властниците им отговаря:
-Благодарим ви, другари, за информа-цията, но за случая ще пазите пълна тайна! Никаква разгласа! Какво ще правим оттук нататък си е наша работа. Ясно ли е?!
Въпреки ултимативните нареждания, по-късно булото на страха се разшива и „тайната“, чрез тихо шушукане (познато и в пустинята Сахара), се разчува сред местното население, без да достига до съмни-телни, непознати и овластени хора за значителен период от време.
След убийството на Калин и Милен, Големият, който започва да носи натежа-лото партийно име в района – Петко Петканов-Жестокия, се издига в окръжната партийна йерархия. Той има трима сина, двама от които учат висше образование с привилегии. Първият учи за строителен инженер, а вторият – за икономист.
Най-малкият е Тодор. Той е хубавец – висок, с кестенява коса, пред която сияе усмихнато лице и светлеят сини очи. За разлика от баща си, той е много добър и миролюбив. Следва успешно във Висшето народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново.
Както значителна част от бъдещите офицери, така и Тодор, през последната година на следването се сдобива с много красива приятелка – търновска болярка Елена. Тя е стройна, с черна дълга коса, с леко матово лице и пъстри игриви очи. Заедно с Тодор изживяват прекрасни моменти от младежкия си живот, изпълнен с интимно щастие. Обещават си, че ще създадат семейство, но след като се разбере в кое военно поделение на страната младият офицер ще бъде разпределен на служба.
След време този момент настъпва. Въпросното място е в гр. Сливен. Последва трогателна раздяла – с прегръдки, целувки, сълзи и обещания за вярност.
Близо година влюбените си разменят писма, но те започват все повече оредяват. Затова един хубав ден лейтенантът Тодор Петканов, любимецът на баща си, решава да изненада приятелката си като посети дома й и я поиска официално за съпруга от нейните родители. За целта взима със себе си един колега за придружител и заминават за старопрестолния град. А през това време вкъщи Петко Петканов се захваща с подготовката за тържественото посрещане на снахата.
Приближавайки дома на Елена, младите мъже дочуват голяма весела гълчава, но не могат да определят нейната диагноза. А достигайки до външната врата, Тодор, без да чука, я отваря. И какво вижда? Неговата Елена прави годеж с най-близкия му приятел от военното училище!
Сетне, без да се замисля, вади от кобура пистолета си със зареден пълнител и изстрелва всички куршуми в тавана на увеселителния салон. И още преди да заглъхне ехото от стрелбата, извиква на висок глас:
-Това е моят подарък за вас, за нашето приятелството и за вашата „вярност“!
После бързо се обръща назад, затръшва вратата с трясък, от който се разпръскат стъкла, и с колегата си поемат по обратния път, без да се интересува какви ще са пос-ледствията за втрещеното множество.
Младият офицер подозира, че оттук на-татък, от това „весело“ кръстовище, него-вият път ще бъде труден и обрасъл с неизвестни неприятности.
След няколко месеца лейтенантът си има нова интимна приятелка, но мисълта му винаги е за хубавата Елена, която му бе изневерила без да го предупреди. По-късно, при военни учения негови войници се осакатяват, а той носи известна вина за това. Не минава година и Тодор започва да линее.
Установява се, че е болен от рак и цялата фамилия е потресена от това. Майка му решава да отиде до петричката врачка баба Ванга и да попита каква е причината за заболяването и дали има начин за лече-ние. Гадателката й посочва причините – деянието на мъжа й, раздялата с приятел-ката и нещастието на войни-ците. А за да не я обезкуражи напълно, кавза й, че лече-нието е трудно, но докторите ще се постараят. След две операции Тодор – най-обичаният син на Петканов, не успява да се пребори с болестта и умира на 33 години. Точно толкова, колкото бяха и годините на убития от баща му учител Калин. След още няколко месеца и големият му брат го сполетява нещастие – край нов строеж пада една желязна греда върху него и го убива.
Съдбата не подминава и съгрешенията на Минчо Мижитурката. Той работи в краварник на ТКЗС и лично се грижи за един огромен бик от порода Монтафон, който служи за оплождане на кравите. Минчо си позволява често да го бие с го-лям прът. Но веднъж в едно правоъгълно помещение с циментови стени бикът под-гонва стопанина и го приклещва в един ъгъл. Там го удря и натиска с глава, докато се строполи мъртъв на пода.
След политическите промени през 1989 г. Калинови успяват да отворят доси-ето от ДС за своя род и намират името на земляка и родственик Мишо Мижитурката, който, като доносник е информирал власт-та, че Калин и Милен злословят срещу нея и почти всяка нощ слушат чужди радиос-танции.
За случилото се след убийството на Калин и Милен местните жители на Ливадино още се питат: случайни ли са тези приливни вълни на възмездие?!
2024 г.
Боян Балкански
