7:00 – импресия на Николай Николов
Завъртам педалите по дългите улици и вятърът разрошва веждите ми, от косите няма нищо за рошене.
Вече се прибират кучетата от сутрешната си разходка и „стопаните“ им вървят след тях, кой кого води?
Някой съвестен служител на общината е минал с маркуч цветята в алеята на славата и забързаните спортисти със слушалки в ушите които им пречат да чуят птичките, успешно горят излишните калории.
Първите подранили татковци, срамежливо бутат колички с пеленачета, напъдени от жените си. Едва 2 от 120 пейки са окупирани от пенсионери, но дежурните гейове вече се оглеждат за възможности. Няколко украинки или рускини се шляят по алеите в опит да убият времето, което имат в излишък.
По лостовете – лъснали от пот младежи.
Котките около ресторантите са все още активни и си играят на котешки игри. Черни, пъстри, сиви.
Пръскачките се опитват да преборят жегата, а тревата като внимателен слушател попива всяка капка живот.
Слънцето ослепително искри от ситните вълнички и вече започва да напомня, че и днес ще е жега.
Пясъкът е нарядко изпъстрен с първите плажуващи. В морето се виждат лодки, ловящи риба. Някакъв пенсионерски клуб прави гимнастика във водата.
От камиончета разтоварват каси с без и алкохол. Нощният боклук чака смирено да го извозят. На вълнолома е пълно с рибари, които не хващат нищо, но изглеждат щастливи от възможността това да се промени. Спортистка се самоснима – вероятно, за да се „пусне“ от плажа.
Гларусите са помогнали на няколко чувала боклук да се саморазхвърлят. Изглеж-дат леко скарани, дали заради нещо в боклука или лични работи, не се разбира.
Листата на дърветата благославят със сянката си всички. Цветята, строени в редици респектират с цветовете си.
Съвършен седми час от деня, в който хората все още не са започнали да показват лошата си страна като застанат пред телевизорите.
Николай Николов
