ПРОБЛЯСЪЦИ В КАЛЕНДАРА – поезия на Светла Йорданова, САЩ

ЯНУАРИ

не аз а душата ми
пътуваше през живота ми
с баща шофьор
но избягвах да се возя
ненавиждах завоите
така с душа летяща
получавах повече опит
усещания прозрения
трупах спомени за вяра
в простора
в мъглите
изгревите
залезите
гнездата
птиците
животните
и дърветата
затова все ги прегръщам
крило и пътуване
са синоними
девствен сняг
болки в душата
незабрава
долетях и в тази година

JANUARI

not me but my soul
traveled through my life
with father driver
but l avoided riding
I hated the turns
so with a flying soul
l was getting more experiеnce
sensations insights
l was gathering memories for faith
in sрace
in the mist
the sunrises
the sunsets
the nests
the birds
the animals
and the trees
that’s why l keep hugging them
wing and travel
are synonyms
virgin snow
pain in the soul
oblivion
l flew in this year as well

ФЕВРУАРИ

Последни зимни дни с малки трепети
на утринната мъгла
на кипналото кафе
на океанския прилив
за който вятърът ми подшушна
че мирише на пролет
на здравеца окъпан от последния сняг
на рибките в магазина за птици и влечуги
на гроздовите листенца в зародиш
на сиянието в усмивката на дъщеря ми
когато с радост се съгласи
да подарим дългата й коса
на детенце болно от рак
с осмислени трепети
през зимните дни
ще чакаме пролетта

FEBRUARI

Last winter days with little shivers
of the morning fog
of the boiled coffee
on the ocean tide,
of which the wind whispered to me
that smells like spring
on the geranium bathed in the last snow,
of the fish in the bird and reptile store
of grape petals in bud
of the glow in my daughter’s smile,
when she happily agreed
let’s give her long hair
to a child with cancer
with meaningful trepidations
during the winter days

Светла Йорданова

Подбор Павлина Петкова

из „Проблясъци в календара“, автор Светла Йорданова