ТИКВА И ПРАСЕ – сатира на Кирил Назъров

/ясна басня/

От памтивека
и в срета, и в несрета
отглеждаме си тикви и прасета.
Е, има ги и днес –
познавате ги де, онез…

Те уж са си приятели,
уж – врагове…,
ала живеят си добре
през времената нови.
Прасето все…
все нещо рови
и уж трева пасе,
прасето му с прасе,
но чувал си го ти
самодоволно да грухти:
„И днес ще се сдобия
с поредната помия!
Ако такава
от никъде не се задава,
тогава
ще я забъркам сам
или пък ще ми я сервира
самият наш имам!
Най-важно е,
че аз не се нервирам!“
А тиквата…,
ти чувал си я как възкликва тя:
„Брейй… всичко е зависимо от мен,
освен…
един със име песнопойно.

Но… спокойно!
Така живуркат тези феномени –
прасе и тиква угоени,
/като чели преяждат/.
Според условията
се нагаждат….
А хората на всичко свикват.
Но тиквата,
нали си е същинска
тиква свинска,
прасето я изяжда!…
Ала било е тъй отколе:
за Коледа
прасето
някой си ще го заколе, да!

Логичният въпрос възниква –
кое създава по-голямата беда:
прасе ли или тиква?
И с тях ли ще битуваме всегда?

13.07.2025

поезия: Кирил Назъров

карикатури: Microsoft Copilot