Списание „Картини с думи и багри“ поддържа жива връзка с Български хайку съюз още от своето създаване – партньорство, което през годините се превърна в естествено пространство за среща между поезия, култура и съвременни форми на изразяване. В рамките на фестивала МЕНАР 2026, преди прожекцията на иранския филм „Ако Хафез напише хайку за каубои“, Зорница Харизанова и Венелина Петкова представиха подбор от български хайку и творби от новия сборник „Нюансите на пролетни цветчета в дъждовен ден“. Публиката се докосна до богатството на най-кратката поетична форма – в нейното българско и японско звучене.

„АКО ХАФЕЗ НАПИШЕ ХАЙКУ ЗА КАУБОИ“ – хайку четене – представя Зорница Харизанова

Хайку четене с участието на Зорница Харизанова и Венелина Петкова от Български хайку съюз преди прожекцията на иранския филм „Ако Хафез напише хайку за каубои“,

Дом на киното – София, 2026

В рамките на наскоро отминалото 18-то издание на фестивала за близкоизточно кино „МЕНАР“, представящ най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка през 2026 г., Зорница Харизанова и Венелина Петкова от Български хайку съюз четоха хайку на изявени български автори и на японски поетеси, представени в новата книга на Венелина Петкова „Нюансите на пролетни цветчета в дъждовен ден“ – първият сборник в България, в който са публикувани хайку, писани от избрани японски поетеси от времето на Башо до днес в оригинал на японски и в превод на български и на английски език, както и хайку от 5 български авторки.

Хайку четенето бе посрещнато с голям интерес от зрителите и организаторите на фестивала, някои от които се докоснаха за първи път до магията на най-кратката световна поетична форма.

ХАЙКУ ОТ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ

*
есенно утро
как светят в мъглата
дивите ябълки

Милена Велева

*
лястовица в храма
всички молитви
започват отначало

Кристина Тодорова

*
студена сутрин
хризантемите връщат
лъчите на слънцето

Диляна Георгиева

*
листопад
все по-малко хора знаят
детския ми прякор

Кристина Тодорова

*
стар зид
вълните проникват
в историята

Диляна Георгиева

*
пуст плаж
от обяда на морето
само черупки

Людмила Христова

*
рибар
връща се уловил
само луната

Детелина Тихолова

*
гласовете на морето
през всички прозорци
изпълват празния дом

Александра Ивойлова

*
Сняг върху снега.
Спасете пътеките
между хората!

Димитър Стефанов

*
С чисто сърце съм,
през калта ме превежда
следа от птица…

Димитър Стефанов

*
чаша саке
вечерта се стопява
заедно с леда

Елисавета Шапкарева

*
падаща звезда
вкусът на устните ти
за първи път

Александра Ивойлова

*
А гълтахме с тебе
снежинки до насита
не се задавихме

София Филипова

*
Толкова крехък е пътят
под нашите стъпки…
Ще издържи ли?

София Филипова

*
в чинията
само една риба
ще ни стигне за цял живот

София Филипова

*
трамвайна спирка
на захвърлен билет
телефонен номер

Eлисавета Шапкарева

*
резенче лимон
в жасминовия чай
нова луна

Eлисавета Шапкарева

*
северен вятър
необрулени само
звездите

Кристина Тодорова

*
първа среща
избра
най-дългите мигли

Детелина Тихолова

*
забранено желание
докосва я димът
от цигарата му

Детелина Тихолова

*
сърцето ми извън ритъм…
обичам те
написано в снега

Диана Тенева

*
снежна луна…
грехът, който ни отвежда
до Бога

Диана Тенева

*
когато хващаш ръката ми
светът започва отново…
пясъчен часовник

Албена Тодорова

*
равносметка
в пъзела на живота
липсващо парче

Албена Тодорова

*
ранно утро
комореби
с аромат на лайм

Весислава Савова

*
пролетно тайнство
подбирам парфюма
за урока по скайп

Милена Велева

*
влюбена жена
дори вишневите цветчета
са двойни

Весислава Савова

*
има ли място
за мен
под твоето небе?

Диана Тенева

*
подрязване на розите
ще разцъфне ли
любовта ми

Кристина Тодорова

*
снимачен ден
без втори дубъл сцената
с разцъфналата вишна

Милена Велева

*
закъсняваш
с два удара на сърцето ми –
краят на света

Албена Тодорова

*
всеки влак
в своя посока
плетеница от линии

Албена Тодорова

*
стари куфари
натежават на дъното им
спомените ми

Зорница Харизанова

*
къща без стопани
зад кепенците перде
от паяжина

Диляна Георгиева

*
старинен часовник
песен на кукувица
отмерва самотата

Зорница Харизанова

*
виждам пътя
а той се скъсява
като фитил…

Кирил Недялков

*
врабче в окопа
ранен войник
се моли да оцелее

Стоянка Боянова

*
бежански стъпки
животът дотук
побран в торба на рамо

Стоянка Боянова

*
миниран залив
делфините намират
път от светлина

Минко Танев

*
следваща спирка
„Райска градина“
никой не слиза

Милена Велева

*
животът е хайку
по спуснат фрагмент
всеки пише фразата…

Надежда Станилова

*
есенно листо
линиите нa съдбата му
прекършени

Надежда Станилова

*
охлюв на пътя
изпреварва го
сянката на облак

Людмила Христова

*
примирие…
отстъпва по границата
снегът

Людмила Христова

*
бойно поле
в търсене на нов дом
щъркелът

Кристина Тодорова

*
топи се снегът
в лехата с лалета
стръкче лук

Людмила Христова

*
пролетен дъжд
между два чадъра
водопад

Цанка Шишкова

*
дълъг списък
с очарователни нарушения –
нейният дневник

Цанка Шишкова

*
есенно настроение
косата ми побелява
неусетно

Цанка Шишкова

*
стихна вятърът
ято врани води
снежните облаци

Александра Ивойлова

*
моето ново хайку
може би някой
вече го е написал

Цанка Шишкова

*
Тих вечерен дъжд.
Колко капки приюти
всяка твоя мигла?

Александър Дъбнишки

*
Тревата – рокля
на легнало момиче.
Ех, вятър да бях…

Александър Дъбнишки

*
Крият тръстики
Луната, обличат я.
Вятър безсрамник…

Александър Дъбнишки

*
медитация
дали се превръщам в Буда
под падащите листа на смокинята

Зорница Харизанова

ХАЙКУ ОТ „НЮАНСИТЕ НА ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЧЕТА В ДЪЖДОВЕН ДЕН“

(В книгата са включени и оригиналите на японски.)

*
единият цъфти
другият увяхва
два мака във ваза

Чигецу-ни (1634-1718)

*
танцуват с вятъра –
червени макове и момичето,
което бях

Венелина Петкова

*
вечерна орхидея
забравила е сякаш да отдава
бледия си аромат

Тагами Кикуша (1753 – 1826)

*
не мога да свикна
с новата форма на тялото си
кратко лято

Венелина Петкова

*
вече стара пеперуда –
душата й се заиграва
с една хризантема

Еномото Сейфу (1732 – 1815)

*
петната на старостта
и по нейния цвят –
зимна хризантема

Венелина Петкова

*
след спора ни
и двамата – вперили очи
в жълта фрезия

Икуйо Йошимура (1944- )

пусто е полето
пътуваме във фамилната кола
без да си говорим

Венелина Петкова

*
към есенното небе
подхвърля пръстените си –
уличен артист

Икуйо Йошимура

*
в центъра на Вселената
в света-капчица роса, моето местенце
една рисунка

Венелина Петкова

*
сирени за въздушна тревога
последен гаси светлините си
храм, потънал в цветя

Сугита Хисаджо (1890 – 1946)

*
новини за война от глобуса…
в един кошмар чертая линии
по тънката кожа на балон

Венелина Петкова

Материала подготви:

Зорница Харизанова