Двете нови стихотворения на Тодор Билчев разгръщат два различни, но допълващи се свята – пролетната жизненост и тайнството на словото. В „Пролет“ природата е движение, обновление и памет, а в „Нямо слово“ – размисъл за езика, за тишината и за онова, което остава неизказано. Поезия, която съчетава ритъм, яснота и вътрешна светлина.

ПОСРЕБРЕНА ПРОЛЕТ – стихотворения на Тодор Билчев

ПРОЛЕТ

Пролет моя посребрена.
С рани от зловеща зима.
По Великденски червена.
Пъстра, чакана, любима.

Идваш късно, но навреме.
Никога не закъсняваш.
И покълва ново семе
във сърцата, що засяваш.

Пак потоците планински,
шумни, към реките тичат.
А дърветата в момински
бели ризи се обличат.

Винаги си толкоз млада.
Нищо, че от студ се раждаш.
Лятото гориш на клада.
Есен огъня подклаждаш.

Пролет моя белоснежна
и когато и да дойдеш,
ти любов си моя, нежна,
не те пускам да си ходиш.

Слезнеш ли пък от баира,
влез във къщите ни стари.
Нещо все ще се намери
за почерпка на другари.

Пролет моя животворна.
Луда, непокорна, бяла.
В дюля светнала на двора.
И душите ни огряла.

Тук ще си и догодина,
пак със нов живот, бленуван.
Нека вечно да те има.
Щастието да празнува.

14.04.2026 г. 5.55 ч., Русе

НЯМО СЛОВО

Говореха си глухонеми. Двама.
Единствени такива в буса бяха.
За другите това бе тежка драма.
А разговор за тях. Дори се смяха.

В различни измерения живеят
говорещите само, без да казват,
със тези, пък, които уж немеят,
но с жестове най-точно се изказват.

Дали без звук е Словото родено,
а после подарено на свинете?
Не знам. Но винаги е то свещено.
Каквото и да е. Но го пазете.

Че то било е нашето начало.
И край навярно някога ще стане .
Докато времето ни не е спряло,
и нямо, Словото да не престава.

23.04.2026 г. 19.19 ч., Русе

Тодор Билчев