АКО КЕСТЕНИТЕ ПРОГОВОРЯТ – поезия на Лили Трендова

ЧУЖДИ

Случайна среща. Виждам, че кумуваш.
Костюмът много ти отива,
детето също, както и съпругата.
И името, не другото, което каза
при първата ни среща.

Защо тогава се учудваш,
че се държа, като че ли сме
съвършено чужди?

ЗАВРЪЩАНЕ

Спокойно боровете дишат
и пак по старото корито
се влива в залеза реката.
За все отлаганото ни завръщане
със звездна нощ наказва планината.

ИЗГРЕВИ И ЗАЛЕЗИ

Сред върволицата от изгреви и залези
Смъртта е точка, падаща завеса.
Животът е творец на смисъла –
Запомняме пиесата и бисовете.

КРЪСТОВИЩЕ

Плющят чадърите
над уличното кафене.
На капки дъжд и вятър –
в чашата с кафето.
Минути дъжд.
Дали вали, или ръми?

Свистят трамваи и коли.
Извивките на саксофона
на уличния музикант
до стълбището към метрото
ни връщат спомени.
Дали вали, или ръми?

В подножието на върхове –
площад притихва,
заслушан в музика.
Под звездното небе
копнежите извират.
Дали вали, или ръми?

Безвремие е –
мечтите имат смисъл,
а саксофонът му е
кораб към звездите.
Дали вали, или ръми?

Дали дъждът и вятърът,
кафето и трамваите са спомен,
и само музиката съществува истински?
Дали вали, или ръми?

АКО КЕСТЕНИТЕ ПРОГОВОРЯТ

Ако кестените проговорят
плодовете им ще се върнат
в обвивките си,
ще притворят бодливи клепачи,
ще отскочат лудешки нагоре
и като зелени таралежчета
ще увиснат по клоните.
Ще се превърнат в цвят,
цветовете – в пъпки
и ще те срещна за първи път
в една зимна вечер.

Ако кестените проговорят…

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

В плеядата забравени поети
една светулка
отсега ми пази място.
Не съжалявам.
С падащи звезди небето
е по-красиво.

*

Хората без амбиции
са като локвите.
Водата бисернa – в началото.
После се развъждат жаби.

Лили Трендова

из “Събудено небе”, автор Лили Трендова, изд. gabriell-e-lit, София, 2025