АЛЕКСАНДЪР ЙОРГАНДЖИЕВ – БАЩАТА НА МУЗИКАЛЕН РУСЕ – статия на Огнян Стамболиев
АЛЕКСАНДЪР ЙОРГАНДЖИЕВ
Роден: 25 юли 1879 г.
Починал: 29 декември 1960 г.
65 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА
на големия музикант-градител Александър Йорганджиев /1879- 1960/
Роден през юли 1879, в семейството на известен русенски строителен предприемач, Александър Йорганджиев, подобно на по-големия си брат Аспарух /възпитаник на Виенската академия и концертмайстор на Петербургския симфоничен оркестър/, отрано проявява необикновената си дарба.
Десетгодишен е вече отличен китарист /учи при италианеца Джовани Недбал/, а като ученик в гимназията овладява техниката на виолончелото при прочутите чешки капелмайстори Щрос и Рубичек.
По същото време се изявява успешно и като солист на големите градски хорове на Паунов и Рендов.
*
Активната си концертна дейност Александър Йорганджиев започва през 1901 година с градския тамбурашки оркестър на Щрос, който често гастролира в различни градове на страната.
Така по време на концерт на състава в Плевен, на който Йорганджиев изпълнява солови номера на чело и китара, присъства и Алоис Мацак. Маститият столичен диригент веднага го ангажира за първи концертмайстор на Софийския гвардейски оркестър.
Минават две плодотворни за младия музикант години, в които той натрупва знания и опит. Но все още неудовлетворен от образованието и подготовката си, Александър Йорганджиев решава да постъпи като редовен студент в Музикалната академия в Букурещ. В големия културен център на северната ни съседка тогава /както и сега!/ кипи бурен музикален живот.
Постъпва в класа по виолончело на проф. Константин Думитреску и е състудент на прочулия се по-късно голям диригент Джордже Джорджеску, с когото ще поддържа десетилетия наред сърдечни приятелски връзки. През 1908 младият русенски музикант завършва с пълно отличие и медал четиригодишния курс на обучение и се завръща в родния град, воден от локалния си патриотизъм, от който няма се излекува през целия си живот!
*
От септември 1908 е вече редовен учител по музика в елитната Първа мъжка класическа гимназия „Княз Борис I“ /сега „Христо Ботев“/. В своята работа с учениците той поставя на първо място проблема за художественото пресъздаване и осмисляне на музикалния материал.
В продължение на цели 33 години, докато работи в гимназията, Йорганджиев се стреми да развива добър музикален вкус и верен естетически усет у своите възпитаници.
От учебната 1909/1910 година Йорганджиев е вече ръководител на няколко състава: струнния и тамбурашкия оркестър /вторият съществува и днес!/, духовата музика, смесения ученически хор, големия градски катедрален хор „Света Троица“.
*
Заедно с това влиза и в ръководството на Музикално-театралното дружество „Лира“, основано през 1891 от Атанас Паунов и Трифон Ц. Трифонов, което съществува до 1934 година.
Същото дружество става база за откриването на оперен театър и държавен симфоничен оркестър в дунавската ни столица, за поддържане на постоянен кон-цертен живот, който през 30-те и 40-те години е особено активен и интересен.
За кратко време Александър Йорганджиев успява да издигне чувствително изпълнителското ниво на хоровете, които ръководи, и дори се решава да ги представи на Първия национален хоров фестивал /събор/ на крайдунавските градове през 1910 г. в Силистра. Журито, в което са капелмайсторите Николаев и Щрос, единодушно присъжда първата награда на русенските певци в негово лице.
*
Наистина, неизтощима е енергията на този неуморен труженик на музикалното дело у нас. Наред с преподавателската и музикално-изпълнителската дейност в гимназията, с художественото и администра-тивното ръководство на съставите, които дирижира /каква огромна работа!/, той намира време и сили да се усъвършенства и като инструменталист. Още от 1908 Александър Йорганджиев концертира редовно сам или в камерни състави с музиканти от ранга на Олжа Чавова и Йозеф Силаба от Прага, на Стоян Брашованов и Саша Попов, Андрей Стоянов, Димитър Ненов, на прочути инструменталисти от Букурещ, Братислава и Будапеща, които гостуват по онова време у нас.
С плътен, пеещ тон, прецизна техника и ясно, логична музикална фраза той изпълнява стотици камерни пиеси и повече от 30 концерта за виолончело, като се почне от Хайдн и Бокерини и се стигне до Дворжак, Сен-Санс, Лало, Давидов.
Многобройни са участията му в различни концерти в Русе, Варна, София, Пловдив, Букурещ.
*
Изкуството му на изпълнител получава висока оценка от нашите първи музиканти: Добри Христов, Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Димитър Ненов. С тях го свързва тясна творческа дружба, която го стимулира в апостолското му дело. Защото Александър Йорганджиев наистина гори в работата си като възрожденец.
Той е буквално навсякъде – в Дружество „Лира“, Катедралата „Света Троица“, в хоровете и оркестрите, в Оперната дружба, на концертните подиуми.
На него се дължат и първите сериозни успехи на симфоничното дело в града, свързани с изпълненията на симфониите на Шуберт, Бетовен, Менделсон, Чайковски, съществени през 1914 и 1915 година, които се считат за върхови постижения в симфоничното дело на Русе до Втората световна война.
За съжаление, заслугите на Александър Йорганджиев за развитието на музикалната ни култура са все още малко известни и не са оценени по достойнство.
През 1979 г., пишещият тези редове организира 100-годишния му юбилей с учас-тието на изтъкнати русенски музиканти и хорови състави. Общинското ръководство на неговия роден град все още не е поставило поне една паметна плоча / тя би могла да бъде и на сградата на гимназията, където е работил повече от три десетилетия/ и не е наименувала една улица с неговото име.
Неслучайно през 1955 /пет години преди смъртта му, 1960 / БАН с писмо № 11 – 132 го включи в списъка на големите български музикални дейци и в единствената засега „Енциклопедия на българската музикална култура“ бе поместена кратка статия за него.
„ЛИРА“ – РУСЕ – ПЪРВОТО МУЗИКАЛНО ДРУЖЕСТВО В БЪЛГАРИЯ
Веднага след Освобождението /1878 г./ най-големият и най-европейският град в България, Русе, отваря широко вратите си за културата и в частност за музиката на Запада. Близостта на Русе с „Малкия Париж“, Букурещ, а чрез дунавския воден път и с прекрасните столици Виена, Братислава и Будапеща определя интереса на неговите будни, образовани и предприемчиви жители не само към икономиката и търговията, но и към театъра, изобразителните изкуства и музиката.
Всъщност тук още през турско, когато Русе е столицата на Дунавската област/вилает/, простираща се от Варна до Ниш, гостуват европейски музиканти.
Предполага се, че на път за Константинопол е изнесъл концерт и великият Ференц Лист!
Тук са били представени и първите оперни спектакли на гостуващата оперна трупа на Масини от Италия. Затова съвсем естествено се ражда и първото театрално- музикално дружество у нас „Лира“ .
Създадено е преди 130 години по инициатива на Атанас Паунов.
Тое е учител по музика в елитната класическа гимназия „Княз Борис Първи“ – същата, в която друг учител, по френски, Стоян Михайловски, ще напише химна „Върви, народе възродени!“, и техния колега – учителя по литература и известен български преводач и театрал Трифон Ц. Трифонов. Отначало дружеството се занимава с театър и музика, но по-късно, през 1907 година, когато се създава Русенският общински театър, един от първите и най- добри у нас, става само музикално и приема името Филхармонично дружество „Лира“.
В първите години към „Лира“ е сформиран голям мъжки хор – дирижира го Атанас Паунов.
В репертоара му влиза светска и църковна музика, защото пее и в катедралния храм „Света Троица“, ръководен от пристигналия в Русе от Париж белоемигранта Иван Сорокин.
През 1895 г. към Дружеството е създаден втори хор – „Свети Георги“. Заедно с хоровата дейност „Лира“ развива активно и интрументално-изпълнителска.
Първият оркестър е салонен, с диригент чехът Франтишек Кубичек, после го поемат австриецът Франц Щрос и руснакът Алексей Шулговски.
През 1907 г. започва и редовните концертни сезони на „Лира“. Симфоничният оркестър, съставен изключително от русенски музиканти. Изнасят се програми с музика на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Менделсон, Дворжак, Чайковски, Вебер, Рубинщайн, Шуман.
Диригенти са Димитър Харалампиев и Александър Йорганджиев, като особено големи са заслугите на втория.
Маестро Йорганджиев е строителят на музикален Русе.
Букурещки възпитаник, състудент и приятел на прочутия диригент Джордже Джорджеску, той се отказва от голямата кариера в София и Букурещ и дори в Европа, за да работи до края на дните си в своя роден град. Участва в ръководството на „Лира“, успява да подготви няколко поколения музиканти и да ръководи хорове, оркестрови състави, да концертира из страната като блестящ виолончелист-виртуоз, а също и в камерни формации с прочути инструменталисти от столицата.
След Европейската война „Лира“ активизира дейността си.
На русенския концертен подиум редовно гостуват нашите първи изпълнители, които са вече европейски артисти: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Хаджиев, Саша Попов, Ана Тодорова, Мария Золотович, Тодор Мазаров, Цветана Табакова, Недялка Симеонова, Дуото Любен и Панчо Владигерови, Константин Попов, Васил Чернаев, Димитър Ненов, Констанца Кирова Васко Абаджиев, а също и много гастрольори от Европа.
От Русе излизат и редица големи музиканти и артисти като: проф. Саша Попов, Стоян Брашованов, Георги Златев-Черкин, Ото Либих, Константин Попов, Мими Балканска, Николай Кауфман, Надя Шаркова, Райна Михайлова. Концертният живот в дунавската ни столица става още по-богат и интересен.
Дружеството подготвя базата за създаването на държавните музикални инсти-тути в града, открити след 1944 година – Русенската опера /1949/, Русенската филхармония /1948/, Музикалната гимназия /1959/, а също и на основания от незабравимия Илия Темков /1923 – 2002/ фестивал на симфоничната, кантатно-ораториалната и камерната музика „Мартенски музикални дни“ /1960/, считан днес за най-престижният у нас.
Огнян Стамболиев, ПЕН-БГ
