АПОСТРОФ – картина с думи и линии на Йорданка Шиякова

(саркастично-работно)

Страшен студ се заформя в душите ни.
Времето импонира.
Чакам първия сняг
и мисълта, да я обърна наопаки, да я изкормя.
Тя не ме оставя на мира.
Със спомен за поглед благ съм…
Крайности, противоречия (кафА съм)
по поречието на Янтра (добра съм).
(някой само да не помисли, че мога да плувам:))

Нападателни мисли прегърнали са ме
и ме достигат, където свърна…
Нападателни чувства настигат ме (грозно).
После… после ще вляза в статистиката (почти подробно).

худ. Йорданка Шиякова

Не мога.
Не мога да превъзмогна себе си. (мисли стаховити)
Пуснали корени, в същината ми влезли са. (като пребита съм).
Не мога себе си да превъзмогна.
Със себе си не смогвам.
(без намерения никого да трогвам, исках, искам да помогна).
Нещо подобно…
Без мисъл подробна за
бремето
на времето.
Без вина.
Да.

худ. Йорданка Шиякова

ЙШ-16-11-23

Йорданка Шиякова