АТЛАЗЕНИ КОСИ СЪНУВАМ ОЩЕ – сонети на Кънчо Великов

ФРЕСКА

Дух божествен е вселен във тебе,
имаш най-красивите очи.
Аз по тебе сякаш въглен тлея,
но мълчи, сърцето ти, мълчи…

А годините една след друга
следват свише своя път свещен.
Теб не искам в този свят да губя –
ехо си на болката във мен.

Фреска си от четката на Бога,
арка ти въздигам в изнемога.
Нямам мира, гледам те с почуда.

Обич има в твоя чуден глас.
Вдигнал пълна чашата с мавруда –
аз те благославям в този час.

АКОРД

Дали защото нежно те обичам
и имам спомени от други дни –
аз все очаквам нещо да се случи:
на сън дори стрела да ме рани.

Амур, сърца пробожда той от века –
самотният не иска да е сам.
Така красиво властва над човека
една любов – всеопрощаващ храм.

Фатална е понякога и грешна,
а що е грях – светът мълчи.
Напразно чакам влюбен да те срещна,

орисана за моята Голгота.
Въздишката ти там да озвучи
акорд в симфонията на живота.

ЗИМНА ПЕСЕН

Димят отново зимните комини
и те прегръща топлият ти шал.
А тъй опиват ветровете с химни –
на боговете земната печал.

Аз все така те виждам във съня си –
светица в моя поетичен храм.
Творецът гледа ни от иконостаса,
едната обич искам да ти дам.

Фъртуна снежна може и да вее,
абсурдно във простора да звъни
напев от миналите тъжни дни.

Оазис днес при тебе зеленее!
Везните ми ще натежат в добро –
Амур, макар в косите със сребро…

Кънчо Великов

из „Атлазени коси сънувам още…“, 2025

Подбор: Павлина Петкова