АВТОРСКО ХАЙКУ НА ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА – статия на Димитър Анакиев

„Който напише три хайку е хайку
поет, който напише десет е майстор“.
Башьо¹

В предговора към антологията “Човек”², която включва 50 години българско хайку, написах между другото, че особеността на българското хайку е, че много автори сами са учили хайку, т.е. по правило българското хайку не е създадено епигонски, чрез копиране на колониален сурогат, което на Запад наричат ​​„японско“, а българското хайку е създадено като родна литература.

Създаването на авторско хайку, както във всяко изкуство, не е лесен процес. Особено ако се вземат предвид две неща: първо, авторските хайку почти без изключение в Япония се „коват“ изключително в майсторски работилници (както всяко друго традиционно изкуство), т.е. няма независим път към хайку, нито хайку може да се научи в системата на общественото образование.
Затова има система “семпай”-“кохай” (ученик-учител). Затова съществуват школите по хайку. Биографиите на поетите са много оскъдни. Те включват името на учителя, името на школата по хайку от която идва поетът (или списанието, т.е. кръжока по хайку), хайку библиография и награди. Нито дума повече.

Второто, свързано с първото: художественият език на хайку е много особен, филигранен — необходими са десетилетия работа, за да се усъвършенства. Хайку не се пише, хайку се композира.

Има и трето нещо, свързано с предишните две твърдения, което е може би най-важното: източникът на хайку поезията се намира в колективното несъзнавано, в мита, а не в логоса. О, каква трудна задача!

Виждаме, че пътят на занаята в хайку е много труден, а пътят на автора е още по-труден.

Какво прави един автор автор? Има много неща, но специално бих откроил аспекта на личната драма.

Ако се вгледаме в известните ни японски поети, стари и съвременни, ще открием аспект на лична драма във всеки от тях. Например:

Смъртта на любовника на Башьо го кара да се скита и да търси утеха в поезията и будизма; личната драма на Иса беше живот в бедност и социална маргиналност; Шики неуспешно се бори с туберкулозата; поради социални промени на Кйоши е отказан статут на самурай; Сантока преживява самоубийството на майка си, Тота Канеко и Хошинага Фумио преживяват войната и поражението на Япония и се сблъскват с японския тоталитаризъм; Бан’я Нацуши се сблъска с домашно насилие, а Марико Китакубо със загубата на баща си…

Същото важи и за всички други поети, включително и българските. Величието на Ботев е, че направи социалната драма лична. Но не само Ботев. Ако се поровите малко в българската поезия, няма да намерите нито един голям автор без лична драма.

Авторите са хора, които инструментализират личната драма и я вдъхват в поезията, литературата и изкуството. Това изисква голяма смелост и сила на характера.

Габриела Цанева вече описа драмата на своето семейство, сблъскало се с българския тоталитаризъм и съветската окупация на България, в своята документална проза „Миналото в мен“.

Тя прави същото и като редактор на сп. „Литературно земеделско знаме” и издател и редактор на нейното издателство gabriel-e-lit.

Чрез поетичното си творчество тя се сблъсква с личната си драма.

Добре е да прочетете предговора, в който тя живо описва мъчителното търсене на път в хайку. Този предговор описва добре какво означава да си автор, особено в хайку, което използва специален език, непознат за повечето. Резултатът е българска хайку литература.
Колко по-различно е от тези, които приемат рецепта и продължават да пишат по рецептата — все едно правят торти. Литературата и кулинарията са две различни неща.

Спомням си, когато за първи път започнах спорадично да попадам на нейните хайку, забелязах, че тя композира хайку. Нейните хайку бяха първите истински съчинени хайку на българското хайку, които прочетох .

Пет нейни хайкута, които избрах за антологията Човек, със сигурност са сред най-добрите в българското хайку изобщо: виждаме тематично разнообразие, виждаме сложни метафори, фолклорни символи, социална ангажираност и лична драма:

мартеница –
кръв
върху снега на Украйна

цял град
остъклени балкони –
жажда за затвор

мандала –
концентрични кръгове
на мишена

сухо дърво –
всички пътища към него
са пусти

вятърът измете
небето; боклукът
в краката ми

Вече съм коментирал тези хайку по различни поводи. В този текст ще подчертая още няколко нейни прекрасни хайку, които тази колекция предлага и всички те намериха място в Българския хайку речник.

Бяла и гола –
заспивам преди
да дойде ноща

Изключително експресивно хайку, което говори само на езика на символите. Първият стих означава “ерос и танатос”, въпреки че използва само един цвят и едно изображение. Белият цвят означава липсата на всички цветове. В японската култура това е цветът на смъртта. Голотата, която внася еротичен елемент, означава и липса (на дрехи). Хайку с изключителна стегнатост на израза и богат смисъл. Майсторско хайку с лична драма зад него. Башьо брои такива хайку, когато говори за хайку поети и хайку майстори.

светулки върху
прозореца – очите
на баба в отвъдното

Ако предишното хайку има изразителната сила на „Вика“ на Едвард Мунк, това хайку предлага на читателя магически реализъм, който идва от колективното несъзнавано. Също рядко срещано хайку, което отговаря на българската анимистична представа за света.

новогодишна
баница – липсва
най-важният късмет: мир

Митът и логосът се срещат в това хайку. Хайку започва като мит, но след пауза следва рационален дискурс. Авторът прекъсва ритуала, за да изрази активното си отношение към обществото. Този контраст е драматичен и по този начин засилва отношението на автора. В същото време това хайку показва какво отношение трябва да имаме към мита. Митът не е самоцел, а функция на нашето настояще и функция на художественото изразяване и авторското отношение. Тук виждаме, че митът подчертава една много важна авторска нагласа на автора.

недоносен
се роди светът, заченат
с хляб и вино

Горното хайку тематизира един мит, но не изконния, старобългарски, който спонтанно израства от връзката на човека с природата и населява колективното му подсъзнание през вековете, а един нов мит, създаден идеологически и наложен на българите много по-късно насила. Критично хайку, което поради майсторското използване на символиката има и метафизично измерение. А всяко хайку, което има метафизично измерение, принадлежи, според класификацията на Башьо, към “високото хайку”.

пълна луна –
силуетът на кучето ми
върху небесния свод

Кучетата и конете са култови животни у българите. В много български гробове са открити кучешки скелети. А кучето е показано и на релефа на Мадарския конник. Кучето има важна функция в ежедневието, но и в задгробния живот, където е призовано, освен да пази и да свидетелства за живота на своя господар³.

Това хайку от Габриела Цанева предлага образ, който сякаш придава религиозни свойства на кучето. Така поетът участва и предава по особен начин българската митология.

От тези примери можем да видим, че Габриела Цанена е изразителен хайку поет, който пише с висока техника както за себе си, така и за обществото. Нейните хайку са проникновени и сложни. В същото време можем да видим от някои нейни ренсаку, че тя знае как да се отдаде на спонтанното писане по начина, по който го правят будистки ориентираните поети.

Освен хайку, тя пише още танка, хайбун и рисува хайга. Тези форми могат да бъдат разчетени и разбрани с познаване на общи естетически закони, затова не съм ги коментирал, следвайки акцента на автора в предговора.

Десетилетието на работа в японските поетични форми на Габриела Цанева е увенчано с успех. И това е задължение за десетилетия напред.

¹Владимир Девиде, Японска хайку поезия и неговата културно-историческа рамка, Загреб, 1985
²Димитар Анакиев, Габриела Цанева, Човек, антология на българското хайку, София, 2024
³Тодор Чобанов, Етюди за древните българи, Ролята на кучето в обредите на прабългарското езичество (с.129), София, 2024.

(Във връзка с тази препратка трябва да си спомним думите на Шики, че широката обща култура и дълбокото познаване на собствената култура е задължение на хайку поета).

с. Грознатовци, 01.02.2025

Димитър Анакиев