АЗ И ВЯТЪРЪТ – поезия на Деси Цветкова

КРЪГЛАТА НУЛА

Кръглата нула е важно число.
Слага начало и край.
Кръглата нула е дори същество,
празният знак след запетая.
Кръглата нула е нула на степен милион и едно.
Празно пространство,
почти невъзможно.
Кръглата нула е преди номер едно,
всъщност понякога много сложна.
Кръглата нула съм аз или ти,
всеки, понякога, някъде, в нещо.
Често от нулата тръгват мечти,
нищото става на ярки стремежи.
Кръглата нула е често обида,
всъщност е просто абстрактно число.
Трябват специални очила, за да видиш
нулата по същество…

БРЕГЪТ НА ВРЕМЕТО

На брега на времето
Пристъпвах по мраморни сънища,
по белите птичи следи.
Дишах с мокри хриле,
избягах от мътните.
На гърба ми
закърняха крилете,
трансформираха се на перки
сред живи води.
Поникна ми грива,
а опашката ми израсна в пръстта.
На корените
вкуса усетих,
на семената виждах мислите.
Все жива бях.
Каквото и да имаше в реката,
на сала с мене се качи.
Когато всички думи полетяха,
ав вече имах милион очи…

АЗ И ВЯТЪРЪТ

Попитах вятъра дали светулките спят през деня.
Попитах го и за безлунните вечери,
за срещата на Нибелунгите преди да ги пленят,
за тайната на пустинята, в слънце обречена.
Попитах кога облаците целуват звездите,
дали светлината е рожба на Бог,
дали животът с кръвта си рисува следите,
дали в тишината се ражда живот.
Попитах къде са най-славните битки,
къде кръстоносци са скрили съкровища,
къде са лабиринтите на реликвите,
кои са повече, болници или гробища.
Той, вятърът, нали навсякъде броди,
и всичко вижда, и вечно планетата брули,
и с дървото на живота е първи брат роден,
те всичко знаят и всичко са чули.
Затова днес чакам вести от вятъра,
чакам той да прегърне дървото до корен,
да прошепне за смисъла на земята,
за всяко едно листо отронено…

Деси Цветкова