БАЛАДА ЗА ЛЕВСКИ И КАРАМФИЛА – импресия на Христо Ангелов

„Оставете дечицата да дойдат при мене“

Марко 10-14

В студената зимна вечер много хора бяха дошли пред паметника на Левски, за да отдадат своята почит към този, когото носеха в сърцата си. Гвардейската музика свиреше „О, майко моя, Родино мила“.

Поклонението отиваше към своя край, когато едно момиченце с бяла шапчица и червен карамфил в ръка, тръгна към паметника. Венците се размърдаха, направиха пътека, и то дойде съвсем близо. Искаше да каже нещо, но от вълнение не можа да говори дълго. Каза само:

– Бати Василе, аз дойдох, аз дойдох…

В ръката му трептеше червеният карамфил. В този момент измежду венците излезе той! Левски! Същият, дето до беше виждала на портрет в училището. Той се усмихна, дойде до момиченцето, взе го на ръце и го целуна по челцето.

– Как се казваш? – попита я той.

– Зорница!

– О, колко е хубаво името ти!

– Бати Василе, този карамфил е за тебе! Сама съм го отгледала вкъщи.

Уж беше тъмно, а ето от Изток слънцето се показа: голямо, огнено, червено.

Левски, както държеше в ръцете си момичето, обърна се и бавно, бавно тръгна към изгрева…

Сърцето му се изпълни с топлина, като обля цялото му тяло. Топли сълзи капеха от очите му и падаха по карамфила.

– Защо плачеш, бати Василе? – попита го тихо момиченцето.

– Защото те обичам! Защото ти си за мене България. На това място преди много години в една зимна вечер ме обесиха..На това място сега аз дойдох заради тебе.

Момиченцето го прегърна и заплака и се свря още по-близо до него.

Топли сълзи капеха върху карамфила. Той погледна Левски и Зорница, усмихна се и каза:

– Да вървим! Аз ще бъда винаги с вас! Да вървим! Вижте! Слънцето изгрява.

Те тръгнаха.

Далеко зад тях се носеше в нощта „О, майко моя, Родино мила“ – свиреше гвардейската музика. Отдалече се чуваше същата песен – тъжна, тържествена! Сякаш пее величествен хор и изпълваше цялата нощ.

Пееше цяла България!

Христо Ангелов