ВИРТУАЛЕН РАЗГОВОР С АПОСТОЛА – Тодор Билчев

Дяконе, вчера по мейла бе писал,
как пак те бесили и те празнуват.
Днеска, пък, отговор съм ти донесъл.
Смърт и живот, питам, колко ли струват?

Щом без пари се отнемат и дават.
Само в богатство се дните измерват.
Злоба и грях се чрез тях поощряват.
Камък са думите, да се замерват.

Словото, мъртво, се в крясък разлива.
Гняв във душата и скръб във сърцето.
Милата, родна Родина загива.
Няма покой и за теб на небето.

Как да ти кажа и как да завърша?
Стана, Апостоле, тежко и тука.
Твоя хатър без да искам да скърша,
виждам за теб му на никой не пука.

Всеки си гледа и хала, и кяра.
Никого твоята смърт не вълнува.
Няма насищане и няма мяра.
Туй е човекът. Догде съществува.

Все към земята го дяволът дърпа.
Той към небето ръце е разтворил.
Иска му се на луната със сърпа
дрехата небесна в миг да разпори.

И да политне над нея нагоре.
Даже и там да превземе, що има.
С Господ, като дявол, иска да спори.
Тази игра му е много любима.

Нищо не спира беса сатанински.
Само да има той и да получи
е стремежът му така животински.
Ти ли, Апостоле, тъй го научи?

Сигурно, щом го попита: „НАРОДЕ????”.
И на бесило за него увисна.
Само да стане той нявга свободен,
името свое ти нему преписа.

Щедра отплата за всичко днес имаш.
Трънен венец и небесна Голгота.
Свикнал да даваш, човекът да взима,
не ли напразно си жертва живота?!

11.02.2026 г. 17.17 ч. Русе

Тодор Билчев