БЕЗКРАЙНОСТ – поезия на Илияна Кръстева
ЗАЩО И КАК ?
Неведоми са пътищата ни
и ето, като реката и морето
се срещаме край някой бряг,
на кей, на пристан. Защо и как?
Преливаме се мълчаливо,
разплисква се морето сиво,
реката бавничко се носи.
Не си задаваме въпроси: Защо и как?
Ти – с жълтите си маратонки.
Непредвидимо боса тe догонвам.
Забравени от чужди погледи. Единствени.
Не си говорим, просто се усмихваме . Защо и как?
В огледалата на душите си се взираме.
Скицираме усмивките си върху тях.
Избираме. Да продължим ли заедно,
за да не се намираме? Защо и как?
БЕЗКРАЙНОСТ
Под пурпурния, от утринна роса ухаещ храст,
до пейчица смарагдова с извитички крачета,
през аметистовия цвят на арка от клематиси,
оранжевият изгрев обязди синевата на небето.
Славеево чирикане отвори свирукащата песнопойка.
С преплетени от нежност вейки танцуваха дърветата по двойки
и пръстенчета от брилянтни пръски разпръсваше фонтана.
На сенчеста стена протягаше листенца пъстрички бръшляна.
На охлювче кокетната карета в бяг се спуска
очичките му- двама кочияши в ливреи плавно се полюшват.
По мраморната масичка проблясва сребърната му
следичка. Над лилиите в езерото водни кончета надничат.
Помолих времето да спре. Ще съзерцаваш още ли?
– попита в упор то. Не можеш да ме притежаваш.
Безкрайното е само точка и точката безкрайност
и сложиш ли я си признаваш: Мигът е вечност, а вечността
безкрайност.
ВРАТАТА НА ДУШАТА
Залостена отколе, във паяжини обвита,
разсъхната от времето, с излющена боя –
вратата на душата ми ридаеше разбита,
от вятъра с въздишка проскърваше едва.
Прощавайте – и рекох. Все исках да намина
и питах се: Да Ви разбия или пък зазидам?
Троянски кон пропуснахте.Живях в обсада,
а бяхте построена тук за Триумфална арка .
Не ме докосвайте! – със гняв ме блъсна .
За туй съм тук. Отварям сетивата,посочвам пътя.
Във Матрицата сте и същността си търсите.
Порталът сте намерили на скритата си същност.
Вселенска тайна е, че Бог Ви е изстрадал.
Родени сте в света човешки да се радвате.
Успехите в живота дължите ги на себе си.
Благодарете на предателите за доверието.
Не отмъщавайте. Вината не доказвайте.
Не стройте планове за други. Не оскърбявайте.
Не се борете за любов. Не се натрапвайте.
Ненужната си изключителност не отстоявайте.
Не се привързвайте и нищо не очаквайте.
Във името на любовта, не властвайте.
Прощавайте на себе си. Възкръсвайте
от преданостите лъжливи и страха си.
Не слагайте ума си в усмирителната риза.
Не искайте от хората да ви разбират.
Благодарете на Любовта за своя недостатък,
че стъпките ви са изчезнали пред портите на Рая.
Илияна Кръстева
