АЗ НЕ ПЛАЧА – стихотворения на Петър Пацев

ПОНЯКОГА

Понякога съм бърз и нескопосан,
понякога – бавен, но добър,
животът ми e честичко на косъм,
с чувствата живея, не с акъл.

Така денят ми тихо отминава:
ленив, намръщен, ощетен
и залезът в него не прощава,
нощта проклина ме съвсем.

Случва се да бъда също истина,
случва се да бъда любовта.
Случва се да съм сълза пречистена,
на славея да бъда в песента.

Ако някога ме срещне изненада
и може би, не се позная,
повярвай, душата ми е още млада
и няма никога да се разкая!

АЗ НЕ ПЛАЧА

Аз не плача, дъждът се стича в очите ми,
повярвай, всичко потъна в сива мъгла,
няма обич, която да трогне душата ми,
само чукат самотните капки в нощта!

Не ме прегръщай, мокро е моето тяло,
капки студени отронва мрачно небето…
Какво ни остана?! Сърце зажадняло
и шепа омраза във време проклето!

Аз не плача, със длани докосвам сълзите,
огърлица от чувствата мои събрана,
някъде в мен отново нашепват тревите,
всичко е минало, нищо в мен не остана!

Няма бъдеще, загубих усмивката твоя,
лице от гранит в капки дъждовни обляно,
някъде там, почва внезапно завоя,
а времето, времето в мен е замряло!

НИЧИЙ

Аз съм ничий!
Живея в ничия земя!
И пред никого не коленича,
обичам свойта свобода!
Аз съм ничий!
Вълк съм единак!
В чувствата си поетичен,
но никога презрян и слаб!
Аз съм ничий!
Съдба на кръстопът!
Така от раждането съм орисан
да бъда пътникът на път!
Аз съм ничий!
На вселената човек!
В живота често патетичен,
загърбил двадесет и първи век!
Аз съм ничий!
По ничий от нощта!
Като нея просто съм лиричен
и вярвам в свойта свобода!

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

Не съжалявам за изминалите дни,
хубавите мигове също не забравям!
Не съжалявам за пропуснати мечти,
за нея, моята любов, ще съжалявам!

Тя е единствена, голяма и добра,
тя е смисъл и желание, вълнение…
Тя е всичко, най-красиво на света,
тя е моя сила и мое вдъхновение!

Предателството не едно сърце рани
и моето сърце превърна в угнетено,
но аз вярвам, вярвам в хората добри,
и искам всичко да им е простено!

Не съжалявам за изминалите дни,
човек веднъж се ражда, за да вярва,
любов единствено животът ми дари,
за мен е най-голямата награда!

НЕ КАЗВАЙ НИЩО

Не казвай нищо! Замълчи!
Усмивката е твоята отплата!
Ела до мен и ме прегърни!
Така ще стоплиш и душата!

А в тази среща, като на шега,
ще пия твоите очи засмени,
вместо кафето утре – сутринта
и твоето сърце смутено!

Да грейнеш във деня мъглив,
изрязан в устните ти жарки!
За миг ела, да съм щастлив,
не слушай шепотите жалки!

Не казвай нищо! Замълчи!
Понякога незнайна е съдбата!
И ако имам още много дни,
на теб ще ги даря в отплата!

Петър Пацев