БЕЗПРЕДЕЛНОТО ПРЕДЕЛНО – разказ на Илияна Кръстева

Приказка за възрастни

На проф. Венелин Терзиев

Взех на прицел  от кулата „Гуру гу лялалат“ космическия боклук, който беше преодолял звуковата бариера и се насочваше към потъналото в маранята на юлската жега езеро Тимош, граничещо с гората от  благун, космат дъб и черен бор. Сред зигзагообразните трептения на повърхността му съзрях семейство бобри, които влачеха дънер за да достроят бента си.

Вече бях достатъчно съсредоточена и следейки траекторията на падане намерих точката, в която насочих плазмения  щит, за да отклоня опасността. Подадох сигнал на космическия патрул за херметизиране на отпадъка в специалното депо, което се рееше близо до Алфа Центавър.

Като се олюля на единствения крак който притежаваше, Феникс, моят охранител ми намигна окуражително, след което се прозя с онази наслада, която подсказваше, че е време да напуснем двореца за кратка почивка под Сеферот /дървото на живота/. Изведнъж по лицето му се изписа съсредоточено напрегната усмивка, с която обикновено посрещаше единствения човек, от когото се страхуваше. Обектът се носеше към нас, като загребваше плътния горещ въздух на кулата и го преобразуваше във вихър.

Мастър Вевелинос прие с достойнство и лека досада обичайното целуване на ръка, като положи дланта си върху искрящата ми в червено коса, миг преди да се зачуди какво точно се крие под нея.

– Синклитикия, малко носово, бавно и в низходяща градация на гласа, се обърна към моята персона учителят. Подготви ли континуални, панелните и омнибусните проучвания във връзка с нарушаване континуитета на икономическите модели?

– Пак се е разбързал, помислих като леко сритах Пилигрим /рижият котарак/, който правеше знак за безкрайност в краката ми.

– Човек едно кафе „експресо“, не „еспресо“ (обади се внушителят) не може да изпие. Вместо това отговорих:

– Разбирам, че моментът е особено отговорен, но трябваше да събера пет екипа с различни знания и компетентности, които да отговарят за разработване на новия икономически модел. Всеки от екипите ще предостави своите разработки пред Висшия разум чрез Вас.

Учителят, който никога не употребяваше „не“ в началото на изречението, ме погледна с пронизващия си и четящ мислите ми поглед и спокойно отбеляза:

– Предполагам, че си взела за консултант некомпетентния пъзльо, чиито очила ще накривя бързо, защото вместо да достави лепило и паста от костно брашно за инкрустираната керамика за Седмицата на Светлината е поръчал Азобис изоботиронитрил пентахидрат, чиято формула Na2B407x5H20 му написах за да  го подсетя за обещанието за усъвършенстване лекарството за епилепсия при деца.

– Но той е от академичните среди и е много влиятелен – смънках аз.

– Как ще създадете нов икономически модел с такъв идиот? То не е като да добавиш някой и друг ингредиент и да чакаш да се случи откритие. O sancta simplicitas! – като поклати глава и изохка от болка, заради схванатия си врат почти извика Вевелинос.

– Но Мастър, той подготви стратегията!- не се оставих аз.

– Но е зле с тактиката, даже никак го няма. Той е олицетворение на безпределното пределно в най- лошия му вариант. Дори и Сун Дзъ не е чел. Ако беше, щеше да е наясно, че „Стратегия без тактика е най-бавният път към победата. Тактика без стратегия е само суета преди поражението.“

– Ето, предайте му, че трябва да чете това. Като  провокира холограмния образ на стара книга, на корицата на която пишеше: „Изкуството на войната“ Учителят изчезна така, както се беше появил.

Осъзнах, че неусетно съм се озовала пред скролингите, „бързите топки“ (както ги наричахме) и заедно с подскачащия на пружиниращия си крак Феникс се вмъкнахме в една от тях. Предстоеше да премина към съществената част на работата и да приключа проекта за създаване на иновативни икономически модели отговарящи на петото измерение, а консултантът да изчезне.

Феникс, който беше безплътен аналогов робот обичаше да пътува с мен в прозрачните сфери и да наблюдава  фантомните образи и абстракции, които се появяваха и изчезваха около Сеферот. От теоремата на Гьодел знаех, че не всичко може да се обясни по пътя на логиката, че науката е пределна, но изкуството, духовното и философското е безпределно, и само чрез тях можем да намерим ненамираеми от логиката неща.

С Учителя създадохме нова теория за Безпределното пределно. Защото още Лао Дзъ беше споменал:

който няма страсти, вижда безпределното;

който има  страсти, вижда пределното…

От конкретното можехме да извадим абстрактното.

Можехме да създаваме абстрактно, но с наши правила, закони, взаимодействия и да ги приложим в конкретното.

Как можем да създаваме виртуални модели, дори на иновативни икономики, които да прекосяват граници и да свързват Човечеството в обща икономическа мрежа? – ще попитат по-любознателните.

Ето, вижте: привличам с мисълта си тези, които са несъчетаеми, прилагам  матрица от българска шевица:

канатица, елбетица, свастика, капици, двуглави коне, богинята майка, лале, петле и така общо десет, отговарящи на  енергийните канали на ултрамощния  дендроид и успявам да създам нови реалности.

Понеже Петото измерение не допуска снизходително отношение, т.е. някой да казва на друг, кое и какво е в негов интерес, трябва да демонстрирате Свободата:

Свободата започва с избора ни на мисли, които носим по рождение.

Мислите ни нямат предел, не могат да бъдат отнети, те са наши.

Мислите могат да бъдат споделени само с хора, които искат да ги притежават, като дар от техния носител.

Не всеки е готов да приеме нашите мисли. Да си припомним поговорката, че насила можем да вземем, но не можем да дадем. Ако спазваме това правило всичко ще си дойде на мястото.

Физическото тяло е ограничено, но мисълта  не е.

 С мисълта могат да се правят експерименти. За това не са необходими скъпи лаборатории и оборудване.

– И така, скъпи приятели очакванията ни бяха да преодолеем онова, което хората не харесваха като модел за развитие, но не можеха да го видят в съзнанието си различно. Тогава трябваше да предложим нещо близко, разбираемо и съвършено, ка-то самата природа – икономически модел, който  копира природата!

През Седмицата на Светлината, която се провеждаше в Нибелунгия поданиците медитираха под Сеферот на агората във всеки град. Те допълваха своите дефицити от енергийните канали на десетте въртящи се сфери на дендроида.

Хармонизирането на енергийните нива им осигуряваше връзката с Висшия разум и откриване на съзнанието.

худ. Илияна Кръстева

Безпределната пределност, по идея на мастър Вевелинос, трябваше да се материализира, чрез творчеството на всеки нибелунгианец. Създаваха се и обменяха, подаряваха, продаваха картини, багрила, музикални произведения. Хората танцуваха под звуци с честота, която приобща-ваше и излъчваше любов, с възможност за обмяна на творческа енергия и взаимно обогатяване.

Големият потенциал на Седмицата на Светлината в енергийното поле се използваше от Сефирот за връзка с Вселената и освобождаване на голям енергиен информационен поток, който захранваше с идеи всички, които имаха нужда от тях.

Освободих фантомните образи, заложници в конструирането на моделите и ги настаних на местата за сканиране на информацията, която носеха.

Започна проектиране чрез обратно броене.

Когато Великанът Вевелинос влезе в пространството за разкодиране на моделите, исках да му задам само един въпрос, но знаех, че той няма еднозначен отговор. Представих си нашата среща и това как обух безкрайните си обувки за да докосна ръката му. После отметнах небрежно ня-колкото кичура, които бяха се посипали на челото ми и ги издухах, но така, че промених показателите на терминала за атмо-сферно налягане. Все пак очите му продължавах да излъчват неон с аквамаринен цвят. Сложих синята дъвка в уста за да изравня цветовата гама помежду ни и изрекох наперено:

– Какъв въпрос бих Ви задала сега, а?

– Как мога да знам? – отвърна титанът на мисълта.

– Ако имахте право само на един въпрос към Вселената, на който искате тя да Ви отговори, какъв би бил той?

– Аз знам всички отговори Синклитикия, както и ти. Те са в нас. Ние сме тех-ните притежатели. Ние сме техните създатели и техните получатели едновременно. Защото въпросите и отговорите съществуват заедно и се допълват взаимно. Ако въпросът е за безпределното, значи ние слагаме граници, защото не можем да си представим нищо безпределно. Но всъщност така ли е? Не, не знаем! Щом мисълта ни се спира някъде, значи, че и безпределното има предел. Това е абсурд, но е вярно. А ако, въпросът е дали има изобщо пределно? Отговорът трябва да е, че пределното също е безпределно. Това е абсурд, но е вярно.

– Знаех си – помислих си, падайки от високото в ръцете на Феникс. Няма приказки безкрай и това не е краят. Нали?

Илияна Кръстева