ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ И КОРЕН – репортаж на Христина Въчева

В началото на месец юли в двора на Bildungszentrum im Vicelinviertel (учебен център в квартал Вицелин) в независимия град и регионален център Ноймюнстер – четвърти по големина в северногерманската провинция Шлезвиг Холщайн, Фолклорната формация „Булгаре“ представи най-новия си проект „Втория Фолклорен събор на българските песенни и танцови състави от цяла северна Германия“.

Идеята за него се ражда преди 5 години и първоначалното виждане на орга-низаторите е той да има своите ежегодни издания. Но Ковид-вълната спира това вдъхновение. В основата на този Събор стои името на един сърцат българин – неговия председател Симо Ангелов, и съпругата му – народната певица Ирена Ангелова, влюбени в магията, наречена българско народно изкуство.

Днес, пет години по-късно, тази идея вече е реалност. Една от целите на Събора е танцовите и песенни групи да покажат пъстрата красота на българските народни песни и танци – извор на непресъхващата сила на българския корен и дух.

С индустриализацията на града нараства много бързо и населението, над 80 хиляди жители, принадлежащи към 117 националности. Това определя другата главна цел на Събора – неговата изключителна интеграционна насоченост: „Това е един малко по-различен от традиционните за България фолклорни събори, казва Ирена Ангелова, организиран изцяло и изключително с интеграционна насоченост: за по-доброто ориентиране на българите, живеещи тук и различните националности към законите и социалния ред на немското общество“.

*

Чрез информационните брошури и постери гостите на празника имаха възможността да се ориентират в различните проекти, които германското общество им  предлага. Организаторите са убедени, че така сънародниците ни „ще успеят да се справят по-добре с попълването на документи за кандидатстване в детска градина, за намиране на подходящо училище за децата си, за работа, въпроси свързани с здравното и пенсионното им осигуряване.

„Редовното посещаване на училище, изучаването на немски език от възрастните, приемането, разбирането и уважението, както към немските закони, така и към немската култура, са основните проблеми, които стоят на дневен ред, споделя загрижено Ирена Ангелова.

Усвояването на социалния ред и спазването на етика и добри нрави в общу-ването между различните националности в немското общество е много важен въпрос, който предстои да се разреши.

Представяйки красотата на българското народно песенно и танцово творчество пред немското общество и останалите 117 националности в град Ноймюнстер, Българската общност се опитва „да изгради мост между различните култури в нашата община“, допълва радостно тя. За един по-добър, по-спокоен и по-хубав живот, за един по-висок стандарт на хората тук.

*

Народният събор бе открит от Галина Цветанова, ръководител на Политическата служба на Посолството на Република България в Берлин в момента и кмета на град Ноймюнстер Тобиас Бергман. Към тях се присъедини и Христо Карабаджаков, председател на църковното настоятел-ство при Българската православна църква в град Хамбург, който приветства този културен диалог между отделните институции и подари на Българската общност икона на „Светите братя Кирил и Методий“. Не по-малко развълнувано бе и словото на председателя на Общността в града Симо Ангелов, който изрази радостта си от присъствието на многото българи, дошли да споделят красотата на народните ритми, почувствали тази атмосфера като своя.

Дълга е поредицата от коалиционни и кооперативни партньори, които подкрепят финансово този проект, сред които е и община Ноймюнстер, както и частни лица и организации.

*

В топлия дъждовен ден на сцената се изявиха 50 танцьори и певци от следните групи: фолклорна група „Булгаре“ от град Ноймюнстер, Хановер и неговата фолклорна танцова група „Българска роза“.

Силно бе народното присъствие от Хамбург: танцовите групи „Здравец“ и „РитмикККа“, и младия вокален квартет „Дамасцена“.

Като своеобразен домакин, първи на сцената се изкачиха музикантите от музикалното училище в град Ноймюнстер и техния директор Щефан Бак, които поднесоха своя музикален поздрав.

Вълнуващо начало с популярната народна песен от Родопската фолклорна област „Излел е Дельо хайдутин“ постави певицата Ирена Ангелова, многократно аплодирана за чудесния си глас и визия на сцената.

Летният дъжд не спираше да вали, което наложи откриването на една допълнителна сцена – под зелените палатки, където публиката прииждаше непрекъснато, за да се докосне до своите любимци. Далече от родината танцьорите на ФГ „Здравец“, ръководени от младата хореографка Вероника Антонова доказаха за кой ли път, че носят българското в сърцата си. И отново завладяващо присъствие на Ирена и София Ангелови с народната песен на Надка Караджова „Пиленце пее“ от пазарджишкия регион.

С оптимизъм и весело настроение се посрещна „Дунавския танц“ на „РитмикККа“ с ръководител и хореограф Камен Кунев. На изключителен интерес се радваше и акапелното пеене на младия квартет „Дамасцена“, воден от народната певица Вики Узунова, избрали песни от родопския фолклор „Девойко, мари хубава“, „Кожо льо“, „Вечеряй Радо“. Не отстъпваха и изпълненията им от Пиринския регион „Снощи е Добра“, „Мори Рисо, Рисо“ и добруджанската песен „Позаспа ли Ягодо“. Като своеобразно рондо, като наричане и магия, малкия състав на „Здравец“ изигра „Трите пъти“ и получи усмивки и заслужени аплодисменти. Така бе и с „Дайчевото“ им хоро.

*

Силно бе и танцовото присъствие на малките танцьори от „РитмиККа“: „Шопски танц“, „Хайде всички за ръчица, да играем ръченица“.

Народната певица от „Група Булгаре“ в Ноймюнстер Ирена Ангелова в съпровод на Симо Ангелов – тъпан, продължаваха фолклорната магия с тракийската песен „Мари Стано, Стано“, „Гльодай ма, гльодай“ – от Родопския регион и македонската „Ибиш ага“. Следваха „Лале ли си, зюмбюл ли си“, а „Пустоно лудо и младо“ – в изпълнение на дъщеря им София Ангелова, показали особено предпочитание към нестихващата и необятна музика на Родопите.

Музикалните изпълнения на малките участници от „РитмиККа“ и „Здравец“ поднесоха едно светло озарение от ритми и танцови стъпки. Творческа бе и танцовата надпревара между съставите „Здравец“, „РитмиККа“ и „Българска роза“ от Хановър с ръководител Борислав Георгиев: „Копаница“, „Шопски танц“,, „Огнено хоро“, „Варненски танц“.

Буйни и устремени, изригващи като огън от младежките сърца, се оказаха хората на танцьорите, докоснали публиката с магическа сила. Истинско тържество на българския дух, което се сливаше с енергията на Вселената, преобразяваше лицата на присъстващите в усмивка и изпълваше сърцата и душата със светлина.

С такива мисли и настроения бе изпълнено пространството в двора на училището.

*

Голяма гордост в този фолклорен проект бе културният кът на Събора, който представи българския бит и култура през вековете, чрез характерните за България керамични съдове (гювечета, керемиди, чинии, сачове, солници, оливерници), есенция от българска роза, бъклици, манекени с традиционни носии, сувенири, кукли и картини, изобразяващи живота на българите от древността.

Но най-големият подарък за участниците и гостите на Събора бе осигурен от почетния член на българската общност в град Ноймюнстер д-р Александър Табаков, спонсор на един от най-емблема-тичните фолклорни оркестри на България за последните 40 години, а именно оркестър „Орфей“ с ръководител Георги Янев. Оркестърът идва в Германия специално за участие във фолклорния събор и забавлява гостите на празника в продължение на няколко часа. Виртуозите му-зиканти и изпълненията на двете певици Пепа Янева и Стефани Силикчийска взривиха сцената с „дионисиевския“ характер на тяхната музика и превърнаха концерта си в истинско народно веселие.

*

Мащабът на събитието тази година бе наистина голям, доволни са организаторите. Празникът за всички хора, без значение от тяхната национална идентичност, религия или политически възгледи премина при изключителен интерес и активна посещаемост. Приятната атмосфера и перфектна организация повишиха настроението, отпуснаха човешките сърца. Въпреки дъжда пред сцената се извиха народни хора.

Един празник на Духа, който ни зареди с оптимизъм и опиянение. Той нямаше конкурсен характер, но даде възможност на ръководители и участници да се срещнат и развият приятелства и нови форми на общуване в полезен диалог и сътрудничество в бъдеше. А и всеки състав получи грамота за участие като малък спомен от празника в Ноймюнстер. Една харизма, един специфичен колорит носеше този Събор, който спечели сърцата на хората да потърсят силата на своите корени и разнообразие след отрудените делници, да усетят аромата на традиционните български ястия и напитки.

Един празник, изпълнен с пъстрите багри и ритми на народното ни творчество, зареди ни с оптимизъм и доказа за пореден път своята непреходност: да живеем всички в мир, единение и разбирателство. За да е жив изворът на непресъхващата сила на българския корен и дух!

Христина Въчева