Втората стихосбирка на Елисавета Цветкова, „Безсмъртна надежда“, продължава линията, очертана още в дебютната ѝ книга „Цветето на любовта“ – поезия, която съчетава нравствена чистота, символни образи и ясно изразена духовна етика. И двете книги са редактирани от Кирил Назъров и издадени от изд. gabriell-e-lit, което придава на творческия път на авторката последователност и вътрешна цялост.

В подбраните стихотворения се откроява характерният за Цветкова класически римуван стих, изграден върху плавен ритъм, ясни метафори и образи, които носят притчов смисъл. Бялата лястовица, бенгалският тигър, степният вълк, ястребът, дъбът, песнопойната птица – могат да се разглеждат като нравствени архетипи – символи на доброта, устойчивост, благородство, вътрешна сила и красота. Поетичният език е чист, мелодичен и достъпен, а посланията – светли, насочени към човешката доброта, смелостта да устоиш и надеждата, която оцелява „след залеза“.

Тази поезия не търси сложни модернистични конструкции – тя говори директно, с топлина и морална яснота, и именно в това е нейната сила. „Безсмъртна надежда“ се очертава като книга, която продължава да развива този светъл поетичен почерк, познат от първата стихосбирка, но още по-уверен и по-символно наситен.

НАДЕЖДА СЛЕД ЗАЛЕЗА – стихотворения на Елисавета Цветкова

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

Издигаш се високо в небесата
и търсиш въздух, слънце, светлина,
просторът те обгръща в необята,
на всички даваш нежна топлина.

Усмихваш се на вятъра гальовен,
с крилцата си приветстваш пролетта,
и в час на бой със бурите злокобен
удържаш ти победа над врага.

Издигаш се високо във небето,
но знай сега добре и запомни,
че бяла лястовица си дордето,
даряваш много светли, топли дни.

И всеки знае, че си ти любима,
помагаш при безбройните злини,
от всички търсена, така незрима…,
че твойта същност в ято не лети.

БЕНГАЛСКИ ТИГЪР

„Който е роден да лети, не може да пълзи“
Индийска мъдрост

Седи величествен и мощен
спокоен и неотразим,
не плаши го врагът среднощен,
сред своите неустоим.

Със благородството печели
сърцата в цялата гора
и много тигри все тъй смели
пред него крият си страха.

Ала врагът не спи и мрази
красивият бенгалски цар
и във съня му го нагази,
рани го тежко, този звяр.

Измина време на тревога,
измина време на борба,
лежеше той във изнемога,
но най-накрая оздравя.

Отново тръгна горд и силен,
красив и мощен, величав,
вървеше все така грацилен,
на други даваше кураж.

Това е той – Бенгалски тигър,
ту страшен, ту добър и благ.
Това е той – сам горски лидер,
развява смело своя флаг.

08.02.2012

СТЕПНИЯТ ВЪЛК

Вървеше той с походка величава,
вървеше в заснежената гора
и стъпките му в тихата дъбрава
отекваха в сподавени слова.

Удържал бе на бурите жестоки,
не стряскаха го зли, свирепи дни
и гледаше пред него във посоки,
където може да се извиси.

Вървеше той сред пустошта огромен,
вървеше и не гледаше назад
и в този свят студен, жесток, бездомен,
познал бе своя собствен листопад.

Вървеше смело с болките в живота,
самичък, но неустрашим и благ
и търсеше за всички най-доброто,
държеше горе своя звезден флаг.

Притихналата степ се възхищава
на смелия и борбен вълк един,
природата и песен му запява,
а той върви, върви неустрашим.

Минава той величествен и мощен,
минава сам във тъмната гора,
как мракът леден и дълбок среднощен,
пропъжда от сърцето му страха.

Това е той – вълкът самичък, волен,
единствен и неповторим в света.
Върви той смело, пази своя спомен
Раздавайки от свойта доброта.

29.01.2012

ЯСТРЕБЪТ

Самотен ястреб във небето
разперил своите крила
и вие мощната снага,
издигнал се на висота
и вижда всичко там, където
за другите е тъмнина.

Обрулен е от ветровете
и закален е във борби,
понася храбро сам беди
над своите деца той бди.
Чудесен е, но не мислете,
че някой тук ще го срази.

Орлите му се възхищават,
че сам е той във висини
и царство птиче се свени
пред него да се извиси.
Те всичките го уважават
и превъзнасят го дори.

А само свраките решават,
че могат да се подиграват
и ястреба да унижават.
Това не ще го притесни.
В небето той ще полети,
пак гордо ще се извиси…

11.03.2001

ПЕСНОПОЙНА ПТИЧКА

Весела, красива пойна птичка
прелиташе от клон на клон сама.
Търсеше по някоя трохичка,
да вземе и да утоли глада.

Страшната и мразовита зима
натрупала бе сняг дълбок, студен.
Птичката как искаше да има
поне един единствен хубав ден.

Съзря в гората под едно дърво
сред пустошта безмълвен и жесток,
момиче малко да яде само
и тя направи своя малък скок.

Момиченцето птичката съзря
и сякаш в миг се нещо проясни,
хареса я, зарадва се, засмя
закуската си с нея раздели.

А птичката нахранена добре
издигна се над тихата гора
и песничката своя тя пое,
да извести, че идва пролетта.

20.01.2012

ДЪБЪТ

Стои изострената брадва
при дънера прогнил и стар.
Замислен е все пак дърварят,
че туй било е май…… олтар…!

Тук някога дърво голямо
подслон, защита е било.
При него всеки – младо, старо,
поспирвал се за зло, добро.

И птичките небесни пели,
във клоните гнезда били,
но те са вече онемели,
че всичко с време се мени.

Стои дъбът грамаден, мрачен,
и своите клони разпрострял.
Те считат го за неудачен,
наистина е остарял.

При него никой се не спира,
навява мрак и нищета,
и никой не подозира,
че наближава му смъртта.

26.11.1996

Елисавета Цветкова

Из „Безсмъртна надежда“, автор Елисавета Цветкова, изд. gabriell-e-lit, София, 2026

Подбор: Кирил Назъров