БЕЗВРЕМИЕ – поезия на Людмила Данова, картини на Антонина Василева

Антонина Василева – Очакване

БЕЗВРЕМИЕ

В тази нощ когато
се раждат планети,
сърцето ми богато
събира конфети
от млечния път,
където звездите
отдавна си спят,
затварям очите
и мигове – вечност
пред тях се редят.
Луната вълшебна
въздъхва унесено,
дали е потребна,
светило обесено
над бреговете
на времето, дали?
А боговете
мълчат! И пак вали…
В тази тиха нощ
на безвремие
със вълшебна мощ
се раждат мечти.

Антонина Василева – Любовта е магия

ПОЛУНОЩНИ РИТМИ

Наближава полунощ,
луната пали
самодивски огън,
танцуват с пълна мощ
необуздани мисли!
Правят пирует
и въртят се закачливо,
после леко се забавят
и със звезди се кичат,
че са ярки и привличат.
Намятат шал
с цвят на пътя млечен
така красив и вечен…
Необуздани мисли
в полунощни ритми,
танцуват,
накичили звезди
в косите…
Необуздани мисли
в полунощ
сбъдват ми мечтите!

Антонина Василева – Хармония

НА ВЪРХА

Вървях сама към върха магичен.
Стигнах го и застанах там.
Самотно е горе, не прилича
на онзи мой тъй мечтан храм.

А ти дали ме търсиш? Аз не знам.
Но твърде много ми се иска
да достигнеш върха и много прям
да попиташ дали ми стиска.

И да помисля дали не искам
висините да споделим.
Аз, Пепеляшка и ти, изискан
и тъй вълшебен и любим.

Понечих да се върна
надолу, по склона,
покрит с камък и стръмен,
но там, по наклона

аз те видях, вървеше ти.
Уверен, силен и магичен.
Останах с вперени очи.
Това на щастие прилича.

И ето ни двама на върха,
прегърнали с радост вечността,
хванали се ръка за ръка,
постигнали мечта в светлина!

текст: Людмила Данова
картини: Антонина Василева

из “Намерих се в любовта”, автор Людмила Данова, художник Антонина Василева